„Средствата от Европейския съюз (ЕС) изискват и сериозно заделяне на собствен финансов и административен ресурс. Парите от Брюксел не са панацея“, каза в ефира на Bulgaria On Air Малина Крумова, директор на дирекция „Кохезионна политика за околната среда“ в министерството на околната среда и водите. Според нея бавенето на възлови инфраструктурни проекти е било заради нежеланието на общините да започнат предварителния подготвителен етап от проектите. “Преди да бъде започната реализацията на даден проект, е нужен сериозен капитал, който да бъде инвестиран. В голям процент от случаите това се оказва непреодолимо препятствие“, посочи тя.
Според Крумова управлението на оперативните програми досега страдаше от „детска болест“. „И администрацията, и бизнеса се учеха как да работят по проектите. Бяха допуснати доста грешки, но това е нормално, когато има човешки фактор. Проблемът според мен, е, че не научихме уроците на другите държави. Имахме сериозно забавяне на ключови за икономиката програми, което се оказа фатално и за доста инвестиционни проекти“, обясни експертът.
По думите на Крумова голяма част от схемите не са усвоени, защото компаниите не могат да намерят допълнително финансиране. „Да, факт е, че държавата направи каквото можа, за да увеличи авансовите плащания, но пък банките започнаха да изискват по-големи вноски и почти непосилни обезпечения“, каза тя.
Според Кристина Цветанска, председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, работещите към момента схеми трябва да продължат да функционират, дори е необходимо да бъде увеличен обхватът им. „Европейската комисия (ЕК) иска да бъдем по-фокусирани, т.е. да не даваме пари за всичко. Например, да се акцентира върху технологичната модернизация, защото е жизнено необходима за по-качествена и по-евтина продукция“, посочи Цветанска. По думите и България все още не е достигнала нивата на по-старите страни-членки и не е съвсем готова да налива огромни количества пари в научна и развойна дейност, тъй като има други сектори, които са с приоритет в момента, какъвто е транспортният и екологичният.
Целия разговор вижте на Bulgaria On Air.


Гордън Браун с тревожна прогноза: Европа не е била толкова близо до Трета световна война от 60-те
Президентската битка се заплита: Кой може да стигне до балотаж?
Туристи изчакват края на работния ден на спасителите, за да пренебрегнат забраната за къпане в морето
Всеки трети в ЕС плаща за стрийминг, в България – едва един на десет
Президентският вот наближава: Кои са обявените кандидати
Шефът на Lockheed Martin Европа за сделката с Rheinmetall, част 3
Шефът на Lockheed Martin Европа за сделката с Rheinmetall, част 2
Шефът на Lockheed Martin Европа за сделката с Rheinmetall, част 1
Таненбаум: Малко вероятно е споразумение с Иран преди изборите в САЩ
Таненбаум: Санкциите срещу Иран можеха да бъдат наложени още през 2020г
Citroen BX GTi: Семейният спортитст празнува юбилей
MINI възроди легендата от „Монте Карло“
Ferrari превръща стоповетe в активна аеродинамика
Защо малкият отвор на капачката на резервоара е от ключово значение
В Италия ще глобяват пешеходци, гледащи телефона си, докато пресичат
Видяхте лисица? Ето какво символизира това
Дъщерята на Кейти Пери стана на 6 г.
Желирани бонбони със съдържание на психоактивно вещество иззеха от 23-годишен мъж в Пловдив
Принц Хари напусна благотворителна организация след обвинения в нарушаване на човешките права
Доживотен затвор за мъж, прострелял приятелката си 14 пъти и прегазил тялото ѝ
преди 13 години Отново доста информативна статия, която разкрива зависимостта на бенефицентите по тези програми от банките. Изисква се допълнително финансиране от банка, тъй като парите от европа са определен % от всяка инвестиция. С тези красиви лихви, които имаме по кредити, има да чакате хората да се юрнат масово да кандидатстват. Като при това оставяме на страна факта, че проекти се одобряват най-вече на "наши хора". Отдвна не съм се занимавал, може вече да не е толкова свойски. отговор Сигнализирай за неуместен коментар