Сроковете за разплащане - гаранция за коректност или бреме в кризата

Не винаги се спазва максималният срок от 60 дни, в който бизнесът и държавата трябва да плащат паричните си задължения. Това изискване на Европейския съюз, заложено в директива за борбата със забавени плащания по търговски сделки, беше прието от страната ни преди 4 месеца, но кризата и политическата нестабилност, както и високата междуфирмена задлъжнялост са пречка за навременното му прилагане. До съдебни спорове засега не се стига, показа проучване на Bulgaria On Air.

Правилата важат за сделки, които са сключени след 15 март тази година. У нас обаче за тях се знае твърде малко.

С промените се цели да се ускорят забавените плащания по търговски сделки, обясни адвокат Николай Колев. Минималният срок е 14 дни, а максималният - 60 дни. Ако обаче държавата трябва да плаща на бизнеса, това става в рамките на 1 месец, не повече.

Минималната санкцията се състои от законова лихва, обезщетение за разноски в размер на 80 лв. Ако има спор между държавата и частно лице и държавата не е погасила задължения към определена фирма, бизнесът може да потърси правата си в съда или да потърси съдия изпълнител.

С въвеждането на новите правила фирмите са доволни, защото паричните приходи са изплатени навреме, а ликвидността на предприятията е гарантирана.

Еврорегламентите ще засегнат и изсветляването на обществените поръчки и навременното плащане, твърдят запознати.

Според наблюденията на адвокат Колев, българският бизнес се стреми да плаща навреме, но в условията на криза доброто намерение не винаги е постижимо. Новите регламенти обаче стимулират всеки един търговец да планира добре финансите си, за да успее да изплати задълженията си в срок.

Репортаж на Христиания Червенкова.