Bertelsmann: Българското общество е много разединено

Българското общество е едно от най-разединените в света. Това показват данните от изследване на германската фондация Bertelsmann. Организацията е направила анализ за сплотеността на обществото в 34 държави по света. Лидери са скандинавците, аутсайдери – балканците, показват още данните, цитирани от Bulgaria on Air.

За изследването си учените са избрали три аспекта на темата - sоциалните връзки между съгражданите - като например степента на взаимно доверие, чувството за принадлежност към обществото и стремежът към общото благо. Тук са изучени такива явления като взаимна помощ и солидарност в обществото.

Безспорните лидери, когато говорим за сплотеност и единение на обществото, са скандинавските страни - Дания, Норвегия, Финландия, Швеция. Високи показатели са регистрирани в страните с англосаксонски корени и дълга история на имиграцията - в Нова Зеландия, Австралия, Канада и САЩ. След тях се нареждат в класацията малките и богати западноевропейски държави - Швейцария, Люксембург и Холандия.

Най-разединените общества учените са открили в Прибалтика - Литва и Латвия, а също така в Югоизточна Европа - България, Гърция и Румъния.

Авторите на изследването не са провели собствени анкети, а са се опирали на многобройните социологически и статистически данни, събрани от 1989 до 2012 г.

"Искахме да видим как нивото на сплотеност се е променяло за достатъчно дълъг период от време", заявява пред Deutsche Welle Щефан Фопел, отговарящ за изследването. Този подход е позволил на анализаторите да направят принципно важния извод, че сплотеността на обществото е доста устойчива величина, тъй като те не са регистрирали някакви сериозни движения в съставения рейтинг за изминалите почти две десетилетия и половина. С други думи, стабилните духовни връзки или съществуват, или не.

В качеството на фактори, съдействащи за единството на съгражданите, авторите на изследването посочват високия жизнен стандарт, балансираното разпределение на доходите и технологичния прогрес в рамките на прехода от индустриално общество към общество на знанията. В същото време те подчертават, че силната религиозност по-скоро пречи на духовните връзки, отколкото да им съдейства. Във всеки случай това се наблюдава в изследваните страни.