Новите данъчни закони – без големи промени

Очаквано обсъждането на новите данъчни закони започва предпазливо и по-всичко личи, че големи промени няма да се правят. Това следва традицията от последните години политически да се хвърлят фойерверки, но когато стане време за самите текстове, да се действа предпазливо, пише в анализ икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Основните данъчни ставки явно няма да се пипат, както между другото е записано във всички стратегически документи на страната, и за седма поредна година ще имаме познатите 10% данък върху доходите и печалбите и 20% ДДС, т.е. основният данък върху потреблението. Облагането на лихвите също няма да се променя, което беше очаквано – финансовото министерство няма да се откаже така лесно от нов приходоизточник, макар и не добре работещ. Не е съвсем ясно какво ще се случва с осигуровките – имаше например говорене за по-висока здравна вноска, но очакванията са по-скоро за запазване на статуквото.

Основните промени са при т. нар. данъчни облекчения, като ефектите за бюджета едва ли ще бъдат сериозни:

Разписано е отпадането на облекчението за млади семейства, като мотивите са правни – открита процедура за нарушение на правото на ЕС от Европейската комисия и спорна правна регламентация по отношение на условията за прилагане на облекчението. Оставяйки това настрана, няколко пъти сме коментирали, че това облекчение е много спорно от икономическа гледна точка и следва да се преосмисли. От облекчението се ползват близо 5 500 семейства, като пропуснатите приходи за бюджета са около 2 млн. лв. Ограниченият обхват на облекчението също показва, че това едва ли е ефективен инструмент за подпомагане на младите семейства;

В корпоративното облагане също се правят промени по отношение на данъчните облекчения, но този път в посока разширение на облекчението. Става дума за облекчението при производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. В момента корпоративният данък се преотстъпва напълно, ако производствена дейност се извършва в общини с безработица, която е над 35 на сто по-висока от средната за страната. За 2012 г. това са около 150 общини (определени със заповед на министъра на труда и социалната политика), а преотстъпеният данък или пропуснатите ползи за бюджета са около 17 млн. лв. (данни за 2011 г.). В новите текстове се предлага ограничителното условие да се разшири до 25 на сто по-висока безработица от средната за страната, което най-вероятно би обхванало още общини. На практика облекчението ще обхваща почти всички общини без тези в областните градове. Въпреки широкия обхват по отношение на общините, през 2011 г. едва около 200 фирми са се възползвали от това облекчение, което поставя сериозни въпросителни около ефективността му. По-добре това облекчение въобще да отпадне и да се мисли за други мерки за свиване на данъчната тежест върху фирмите – например като не се облага реинвестираната печалба, смята Ганев.

По отношение на местните данъци и такси също се прави малка промяна на данъчното облекчение при облагане на превозните средства – намаления от годишния данък върху превозните средства в размер на 30 на сто или 50 на сто в зависимост от категориите превозни средства и екологични категории. Това не е ново облекчение, просто е допълнително развито и разписано.

Предвижда се и данъчно облекчение за земеделските производители – ваучерна система при акцизите за горива. В документите не се споменава сума, но се очаква да е около 70 млн. лв. Това е стара тема, която регулярно се подхвърля между земеделците и министерство на финансите, като облекчението е било разписвано по различни начини и ту го е имало, ту го е нямало.

Както се вижда основните промени са малки и предимно в полето на данъчните облекчения. За пореден път обаче подобни текстове се внасят без ясна обосновка за ефектите върху бюджета, което отново буди недоумение. Такава обосновка трябва винаги да има, а когато става дума за промени в данъчните закони, е повече от задължителна. Срещу всеки променен текст трябва да има съответната оценка на загубите или новите приходи в бюджета. На практика в тази статия има много повече данни, отколкото в мотивите към коментираните законопроекти, смята икономистът.