Министерският съвет ще пише национална програма за защита при бедствия

Министерският съвет (МС) съвместно с МВР ще разработят петгодишна Национална програма за защита при бедствия (за периода 2014-2018 г.). Двете институции ще правят и ежегодни планове за защита при бедствия.

Това е предвидено в текстовете за стратегия за намаляване на риска от бедствия, която е с хоризонт на действие до 2020 г. Стратегията е публикувана за обществено обсъждане на портала за обществени консултации. Становища могат да се предават до 24 януари.

Тази година МС и МВР ще трябва да разработят и специална програма за изграждането на екипи от доброволци. Всички ведомства ще трябва до края на годината да оценят и човешките си ресурси в областта.

Българската академия на науките (БАН), Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на регионалното развитие (МРР), Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и МВР се предвижда да разработят и методологии за оценка на риска от бедствия на базата на анализ, а до 2015 г. - опасностите и рисковете трябва да бъдат и картографирани.

Ведомствата през тази година ще трябва да опишат също така критичната инфраструктура. До 2015 г. екоминистерството трябва да е готово с плановете за управление на риска от наводнения, а до 2019 г. - да е преразгледало и картите на рисковите зони. Към 2020 г. пък ще трябва да се направи и актуализация на плановете за управление, предвижда стратегията.

През тази и следващата година се предлага да бъде направен преглед на нормативната рамка в областта на защитата от природни бедствия. Залага се и модернизация на националния и областните оперативни центрове за защита при бедствия и тяхното интегриране, което трябва да се случи до края на 2016 г.

Предвижда се също така до 2019 г. да бъде изграден национален център за управление на водите в реално време и предупреждение при наводнения и засушаване, а до 2020 г. да бъдат изградени локални системи за оповестяване в цялата страна. Предвиждат се и различни дейности по обучение на населението при риск от природни бедствия.

Като основни рискове в стратегията са посочени сеизмичната опасност, опасността от наводнения, от свлачища, от горски пожари, засушаване, силни ветрове, обилни снеговалежи, заледяване, екстремни температури, ядрени и радиационни аварии, промишлени аварии и рискове при превоз на опасни вещества и материали.

В България през периода 1990 - 2001 г., са станали 450 наводнения, при които са загинали 37 души, а щетите възлизат на 113 906 650 лв., изчислява се в стратегията. „През периода 2005 г. – 2006 г. страната беше сполетяна от наводнения, които по своите мащаби и въздействие нямат аналог в най-новата й история", посочва се още в документа.

В следствие от наводненията в периода 25 май – 25 септември 2005 г. бе засегната над 80% от територията на страната с над 3,2 млн. жители, от които пряко засегнати бяха 2 млн. души. Човешките жертви са над 20, а нанесените щети възлизат на стойност 890 милиона лева.

Изследванията показват, че опасността от наводнения се увеличава, като едни от основните причини са изменението на климата, интензивното социално-икономическо развитие, урбанизацията.

Климатичните промени през последното десетилетие доведоха до повишаване на честотата на възникване на горските пожари и размера на засегнатите от тях територии. Общата тенденция за увеличаване на броя, честотата и интензивността на горските пожари е особено силно изразена в периода от 1999 до 2001 г., както и през 2007 година. В тези години нивото на пожарен риск в страната ни е като традиционното в средиземноморските страни.

Най-голям е броят на пожарите през 2000 и 2007 години – съответно 1 710 и 1 478. Най-много площи – 57 406 ха и 43 000 ха, са засегнати от пожари през същите години.

Установено е, че над 90 % от всички горски пожари в България през последните 25 години са резултат от човешка дейност.