"Алстом" представи доказателства за кражба на ноу-хау от конкурент

Компанията „Алстом”, която бе един от кандидатите в търга за строителство на сероочистващи инсталации в ТЕЦ „Марица Изток 2”, представи доказателства, че конкурентът им в проведения през 2008 г. конкурс е злоупотребил с интелектуална собственост.

Представителите на „Алстом” заявиха на пресконференция, че дружеството ще се бори за признаването на правата си върху тази интелектуална собственост в България и ако се наложи – съдебният спор ще се пренесе в Европа.

Спор за ноу-хау

Търговският спор е с дълга история - през 2004 г. "Алстом" дава лиценз за технологията за намаляване на серен диоксид на китайската компания „Инсигма”, но само за територията на Китай.

През 2008 г. италианско-китайският консорциум „Идреко-Инсигма” печели търга за екоинсталациите в българския ТЕЦ. Договорът е на стойност 85 млн. евро, с частично еврофинансиране от ИСПА и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – 34 млн. евро заем и 34 млн. евро грант, заяви Гийом Жефроа, търговски директор в „Алстом България”.

Той припомни, че дружеството е предприело  международни правни действия, тъй като специалистите са били сигурни, че конкурентът им ще използва технология на „Алстом”.

През 2009 г. ОЛАФ и ЕБВР започват разследване, което приключва през 2011 г. Заключението е, че има измама, поради което евросредствата за проекта са отменени. „Идреко-Инсигма” са влезли в забранителен списък на ЕБВР за срок от 3 години, посочи още Жефроа.

През 2010 г. Сингапурският международен арбитражен съд присъжда обезщетение на стойност 35 млн. долара за нарушени права по интелектуална собственост.

В България компанията се обръща неколкократно към КЗК, която и през 2011, и през 2013 г. постановява, че италиано-китайският консорциум е представил невярна информация при участието си в процедурата. По този начин е извлякъл нелоялно предимство в класирането, но  не може да се приеме, че е използвал чужда търговска тайна.

Наложените през 2011 г. санкции от общо 150 000 лв. на китайския консорциум не са пропорционални спрямо стойността на проекта, загубеното от България еврофинансиране и също спрямо средствата, които „Алстом” инвестира в развойна дейност – около 700 млн. евро годишно,  допълни Жефроа.

Върховният административен съд (ВАС) също не е признал кражбата на интелектуална собственост.

Последно през декември 2013 г. ВАС приема, че новите доказателства не са основание за преразглеждане на случая – новите чертежи, представени пред съда, не са обсъдени, съобщи Емил Емануилов, адвокат на компанията.

На 21 януари ВАС отново ще заседава по случая.

В крайна сметка от „Алстом” определят работата на двете български институции като „отказ от правосъдие”. Жефроа отрече обаче да се подготвя иск срещу централата.  

През 2016 г. се очаква нова евродиректива за емисиите на големите горивни инсталации, тогава „Марица Изток 2” ще трябва да повиши степента на сероочистване. Относно серния диоксид, новите изисквания за съществуващите ТЕЦ-ове предвиждат на изхода на комина съдържанието на серен диоксид да е 200 мг, а не както сега – 400 мг на куб. м, уточниха експертите.

Но ТЕЦ-ът ще има проблеми, ако започне да подобрява екоинсталациите, защото така ще наруши правата за интелектуална собственост на „Алстом”. Компанията е готова да даде безвъзмездно лиценз на ТЕЦ-а, ако бъде призната кражбата на ноу-хау.

Проектът

Технологията за сероочистване се използва за отстраняването на серен диоксид от емисиите, отделяни при изгарянето на въглища, а предприятието трябва да изпълни европейските директиви за качество на въздуха. Пречистването става в абсорбер.

Инсталацията е изградена и вече работи. Но договорът с консорциума е прекратен през 2012 г. от страна на „Марица Изток 2”. Една от причините е, че изпълнението се забавило с повече от 1 година и е имало проблем с качеството, твърдят още от „Алстом”.

„Нашата технологията е добра, но в централата имат проблеми с качеството, които трябва да бъдат отстранени”, заяви още Жефроа.

Доказателствата на „Алстом”

За първи път компанията показва публично доказателства за кражбата на интелектуалната собственост, заяви Гийом Жефроа. Според него конкурентът им е използвал софтуера на „Алстом” за калкулирането на процеса. Жефроа показа две таблици с изчисления, които по думите му двете конкурентни дружества са използвали в офертите си. Данните са подредени по един и същ начин, без това да е необходимо заради някакъв стандарт, каза той.

Второто представено пред медиите доказателство е чертеж на конструкцията на абсорбера и входът за димните газове към него – използвани са ключови елементи от дизайна на „Алстом”, твърди Жефроа, който показа как два чертежа се припокриват без никакви разлики.

Третото доказателство, според него, са декларирани неверни данни от конкурента им. Те са декларирали писмено в документацията за търга, че италиански специалисти ще работят по проекта и това е една от причините да го спечелят.  Върху таблиците, попълвани при изпълнението на проектите, италианските инженери са „изчезнали” и са вписани китайски имена. Едно от лицата е много важно,защото с него „Алстом” сключва споразумение за поверителност през 2004 г., когато двете компании са имали действащо лицензионно споразумение, обясни Жефроа.

Имаме писмо от ТЕЦ-а, че няма никакво италианско име в проектната документация, но всъщност китайските специалисти липсват в първоначалната оферта, каза още той.

Запитан дали „Алстом” претендира за обезщетение от „Инсигма” Жефроа отговори, че действията им пред КЗК и ВАС не са с цел парична компенсация, а с цел признаване на нарушението. Глобите са в полза на държавния бюджет, припомни той.

От своя страна по настояване на „Алстом” ТЕЦ-ът засега е блокирал лицензионната такса от 4 млн. долара и така централата не е ощетена, твърди още Жефроа.

От „Алстом” твърдят, че са твърдо решени да се борят за правата си. Утре дружеството ще представи същите данни на пресконференция в Брюксел.

Представителите на дружеството уточниха, че имат отлични отношения при предоставянето на лиценз на други компании в Китай и нямат проблеми с тях. Компанията работи също така и с български фирми не само в България, а и извън страната – например в Северна и Южна Европа.