Младежката безработица намалява от началото на годината, отчетоха управляващите

Позитивни данни за подобряване на ситуацията с младежката безработица от началото на годината бяха представени по време на дискусия в Народното събрание, в която участие взе комисарят по въпросите на заетостта Ласло Андор.

Според депутата от Коалиция за България Корнелия Нинова към март 2014 година безработните младежи до 29-годишна възраст са 73,8 хил. За същия период на 2013 година без работа са били над 80 хил. младежи. Към края на март над 10 хил. младежи са започнали работа на първичния пазар, като 3 хил. места от тях са временна субсидирана заетост.

Мерките за субсидиране на младежката заетост бяха посочени като един от успехите на правителството по отношение на борбата с проблема. Корнелия Нинова отбеляза и договорите за стаж, възможностите за чиракуване, кариерно ориентиране още в средното образование и т.н. като промени в полза на решаването на проблема.

Според Камен Колев от БСК обаче субсидираната заетост трябва да бъде временна мярка, за да не "привикнат определени социални кръгове" и да разчитат единствено на държавата да намерят работа. В тази връзка той предложи за по-голям ефект парите да бъдат отпускани на частния бизнес, а не на общините, които по презумция създават временни работни места. 

Предложение на бизнес организацията е и за повишаване на квотите за студенти в инженерни пециалности, здравеопазване и педагогика.

Бившият министър на труда Тотю Младенов не се съгласи с представените данни. Според него през зимните месеци безработицата сред младежите от около 28% се повишава до 30 на сто. Спрямо миналата година икономическата активност в страната е намаляла със 17 на сто, което е довело до 1% ръст на безработните лица у нас.

За младежите в бюрата по труда е въведен нов подход. В бюрата вече има подготвени експерти, които консултират точно безработните младежи и ги запознават с възможностите за започване на работа, посочи от своя страна зам.-министърът на труда Росица Янкова. По нейни данни през май и юни още 8 хил. младежи ще започнат работа, като работните места са част от устойчива заетост.

"От началото на годината 15 хил. млади хора са започнали устойчива работа, това е изумителен резултат - с над 6 хил. повече спрямо същия период на миналата година", заяви още Янкова.

Повече пари за социални дейности

През новия програмен период България ще получи с 20% повече пари от Европейския социален фонд, съобщи по време на дискусията комисар Андор. Това увеличение е всъщност свързано с отпуснатите средства по Европейския гаранционен фонд за младежка безработица. За целия ЕС средствата по този фонд за 2015 и 2016 година ще бъдат 6 млрд. евро. След 2016 година ще бъде анализирано как са били разходени тези средства и дали да бъде отпускано допълнително финансиране. Отражение ще имат и икономическото възстановяване на общността, освен представянето на отделните държави, членуващи в ЕС.

"Безработицата, особено младежката, е свързана с дългата рецесия", коментира Андор. Той посочи данни от Евростат, според които безработицата като цяло е 11%, а в еврозоната - около 12 на сто. "Тези нива са недопустими", обясни още той и допълни, че ако не бъде ликвидирана младежката безработица, това ще подкопае икономическите устои на страните. Затова са нужни всеобхватни политики.

Комисарят отбеляза и един специфичен проблем за България - големият брой младежи, които нито учат, нито работят. "Младежката гаранция" може да помогне за решаването на този проблем, убеден е той. От средствата по този фонд ще могат да се възползват региони с над 25% младежка безработица. "Пет от шестте български региони попадат в тази категория и може да се възползвате от средствата", допълни Андор. Той препоръча още и продължаване на пенсионната реформа, интегриране на ромите и помощ за интеграцията на хората с увреждания на пазара на труда.

От младежкия форум към КНСБ обаче посочиха, че липсва достатъчно информация за тази програма сред младежите у нас. На сайта на Агенцията по заетостта последните данни по програмата са от декември 2013 година и няма актуализация на информацията, посочи Алексиева от организацията. "Младите хора не искат четат доклади от по над 50 страници, а кратко и ясно да им бъде обяснено къде и каква работа могат да намерят", допълни тя.