Андреева: Нужни са доста години за реформа на здравеопазването

Системите за финансово управление и контрол, както и моделът на финансиране и заплащане в здравния сектор, трябва да се променят. Освен това трябва да се разбие монополът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и да се преструктурира системата на болнична помощ.

Такива са препоръките на здравния министър в оставка Таня Андреева, представени днес при отчета за свършеното през последната година.

Всичко това обаче, обобщено като здравна реформа, няма как да се случи в България през близките години, смята Андреева. Дори при повишаване на събираемостта на здравните вноски и стабилизиране на финансовата система за промените ще са необходими поне два мандата, посочи тя.

Андреева изтъкна, че през последната година са предприети мерки за стабилизиране на системата.

„Ние нямахме нито един празен ден без работа и без мерки във връзка с това след 4 години неуправление на тази система. Намерихме здравната система в състояние, в което се налагаше тя да бъде стабилизирана, за да не продължи да потъва безконтролно, и след това да се приемат мерки за осигуряване на спокойствие”, коментира тя.

Андреева посочи още, че са направени някои предложения за законодателни промени, с които да се поставят основите на здравната реформа и на електронното здравеопазване. Законопроектът за изменението на Закона за здравето обаче продължава да отлежава в Народното събрание.

„Огорчена съм, че опозицията не влезе в зала, за да бъде разгледан законопроектът. Част от промените ще дадат сериозни резултати, мерките присъстват в предизборните кампании на всички партии почти в един и същи вид, което показва, че здравеопазването няма цвят”, коментира Таня Андреева.

„Тъжно е, че когато някой реши да го направи, останалите отказват да участват в това. Докато в нашата страна политиката продължава да се намесва по този начин в секторите, това няма да доведе до сериозни промени в здравеопазването и може би още дълго време ще си говорим за това, което трябва да се случва, докато депутатите не влязат в ролята си на законотворци без процедури и без хватки в парламента”, каза тя и предупреди, че ако не се демонополизира работата на Здравната каса, дефицитът ще бъде още по-голям.

Като едно от постиженията си здравният министър в оставка изтъкна включването на здравния сектор в Споразумението за партньорство с Европейската комисия, за което беше разработена стратегия за развитие на здравеопазването за периода 2014-2020 г., план за действие по стратегията и финансова рамка.

Предвидено е секторът да получи 160 млн. лева от новата програма „Региони в растеж” 2014-2020 г., 32 млн. лева по новата оперативна програма за развитие на човешките ресурси, 10 млн. лева по програмата „Добро управление”, както и средства от Програмата за развитие на селските райони.

Андреева посочи, че е изработена законовата рамка за регламентирането на Националната здравна карта, която поставя в обективни рамки каква трябва да е обезпечеността на потребностите на национално, регионално и общинско ниво от различни видове медицинска помощ – извънболнична, болнична, спешна по различни профили.

Създаден е модел на Националната здравна карта, който е тестван в три области – Кърджали, Кюстендил и Плевен. Избрани са още 10 области, в които да се разработи модел на такъв документ и това ще се случи до края на годината.

Очаква се Националната здравна карта да започне да действа и в останалите области от страната, но докато не бъдат приети измененията в Закона за здравето, тя няма да бъде регламентирана, посочи Таня Андреева.

Здравният министър в оставка съобщи, че се работи по възстановяването на телефона за спешни повиквания 150, за да се преодолеят забавянията и проблемите, свързани с телефон 112. За възстановяването на номера настояваха и лекарите от системата.

Тя припомни, че е разработена програма за развитие на спешната помощ, работи се и по уеднаквяване на критериите за издръжка на системата. Облекчени са и правилата за специализация на заетите в спешната помощ.

По линия на публичната инвестиционна програма са предвидени 12 млн. лева, с които ще бъдат ремонтирани и оборудвани 35 центъра, филиали и отделения за спешна помощ. На места, където е необходимо, ще бъдат разкрити и нови, поясни Таня Андреева.

Стартирало е и изграждането на 2 от 11-те предвидени национални комплекси за спешна медицина. Всяка година се предвижда да се обновява автомобилният парк, като е стартирана процедура за закупуване на 58 нови линейки, съобщи още тя. Половината от тях ще са оборудвани с апаратура за телемедицина за непрекъсната връзка с лечебното заведение, към което се транспортират пациентите.

Тази есен тръгва и обучението на парамедици и лекарски асистенти в университетите в София и Варна. Тази година ще се започне със 100 парамедици и 80 лекарски асистенти, а от 2015 г. бройките ще се определят след съгласуване с общините, в зависимост от нуждите от кадри.

Като успехи Таня Андреева изтъкна програмата за майчино и детско здравеопазване, намирането на решения, свързани с кризата в общинското здравеопазване, приоритизирането на малките болници, промените в алгоритмите на клиничните пътеки, както и първият етап от изграждането на системата на електронното здравеопазване.

Електронното здравеопазване е започнало със средства от публичната инвестиционна програма. Готови са регистрите за диабетноболните и за онкоболните, готови са наредбите и се работи по регистрите за психичните и редки заболявания и недоносени деца, посочи Андреева.

Андреева заключи, че е необходим по-стриктен контрол на разходите на Здравната каса.

„Този, който управлява тази структура, трябва да се заеме и с неприятната част от тези задължения”, коментира тя, като изтъкна, че държавният трансфер не може да набъбва безкрайно, а трябва да се работи за повече прозрачност и демонополизиране на дейността й.