БДЖ спира нерентабилни влакове

БДЖ пристъпва към съкращаване на нерентабилни влакове, съобщава в интервю за вестник „Труд“ изпълнителният директор на „БДЖ Холдинг“ Владимир Владимиров.

„Това ще бъде дълъг процес, причината за който е намалялата с 40 млн. лв. субсидия за пътническите превози през 2015 г. За да се спрат влаковете и да бъдат съкратени съответните хора, трябват най-малко 7 месеца. След което да им се изплатят 6 заплати. Т. е. независимо дали ги има или ги няма в бюджета тези 40 млн. лв., към съкращаване на нерентабилни влакове ще се пристъпи“, пояснява Владимиров.

Той допълва, че намаляването ще бъде направено според рентабилността и според това дали ще има значителен социален ефект. „Съжалявам, че при предишното правителство на ГЕРБ спряхме доста нерентабилни влакове, които обаче после бяха върнати. При някои от тях - крайградски, довеждащи до по-големи гари или спирки, рентабилността в много случаи клонеше към нула“, твърди той.

Владимиров коментира, че при предишното правителство на ГЕРБ е превозвачът е започнал да се освобождава от излишни активи - локомотиви и вагони, но процесът е спрял и те продължават да стоят и да се разграбват.

„Ние продавахме с доста голямо темпо - повече от 1000 вагона, много локомотиви, скрап започнахме да вадим. Но при нас ситуацията беше по-сложна, защото първо трябваше да определим кои активи са нужни на БДЖ и кои не. По естествен път трябваше да бъде оптимизиран персоналът. При пенсиониране например не трябваше да се назначават нови хора. Това също беше зарязано. Броят на служителите е същият, който оставихме. В системата работят около 10 000 човека, около 3700 са в „БДЖ Товарни превози“, а останалите са в „БДЖ Пътнически превози“. Докато ни нямаше в железниците, се е допуснало едно дублиране на структури“, твърди  Владимир Владимиров.

Той отчита, че в момента общите задължения на групата БДЖ са 565 млн. лв. От тях 375 млн. са задълженията към банки. Останалото е към доставчици, към бюджета, а също така и към персонала, тъй като заплатите се дават с известно закъснение. Има и дългове към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) за такси.

„Големият проблем са задълженията към банките. Ако липсващите 40 млн. лв. от субсидията все пак дойдат в холдинга, те ще отидат за погасяване на тези задължения. Към тях можем да добавим и 30-те млн. лв., които бюджетът ни дава за капиталови разходи, защото е късно да обявяваме процедура за купуване на активи. Ще се получат едни 70 млн. лв., благодарение на което задълженията към банки ще паднат до малко под 300 млн. лв. Това ще подобри отношенията ни с кредиторите и тогава ще можем да мислим за разсрочване на задълженията за период от 8 г. при поносима тежест за бюджета“, изчислява изпълнителният директор на холдинга.

На въпрос какво точно ще се продава от активите на превозвача  Владимиров обяснява, че има много излишни вагони, товарните били поне 4000. Няколстотин пътнически вагона и локомотива също били излишни, имало и сгради, които не са необходими за дейността на БДЖ и много скрап.

Владимиров не е оптимист, че скоро БДЖ ще купува нови вагони, заради  състоянието на бюджета. Според 3-годишната бюджетна прогноза през следващите 3 години БДЖ ще получава по 30 млн. лв. на година за капиталови разходи, но това не е сума, с която могат да се купят стойностни активи, обясни той.