Московски се отказва от идеята за увеличение на субсидията за БДЖ с 40 млн. лв.

Министърът на транспорта Ивайло Московски, който предлагаше субсидията на БДЖ за следващата година да се увеличи с 40 млн. лв. над предвидените до този момент пари, явно се е отказал от тази идея. 

Държавата ще разреди графика на движение на влаковете там, където може, за да се вмести БДЖ в ограничения бюджет за 2015 г., обяви днес Московски по време на откриването на Речния информационен център в Русе, цитиран от агенция „Фокус“. Министърът поясни още, че ще бъдат потърсени и вътрешни резерви в системата, за да се вмести БДЖ в ограничената субсидия. "40 млн. лв. от средствата, които държавата плаща на железниците, ще отидат за разплащане с кредиторите", припомни той.

В проектобюджета, който вече бе одобрен на първо четене в парламента, е записано, че 40 млн. лева от бюджетната субсидия на холдинга за следващата година ще бъдат прехвърлени като капиталов трансфер за изплащане на кредитите на закъсалата компания. Тези средства ще отидат за покриване на заемите на БДЖ за новите мотриси „Сименс“.

Същевременно Московски се застрахова, че ще се търсят "вътрешни компенсаторни механизми", за да не се стигне до "някакви по-радикални действия, като съкращаване на служители и спиране на влаковете".  Ще се търсим вариант с дебат с областните управители, общините, синдикатите, да видим какви механизми можем да намерим вътре в системата, за да компенсираме недостига на средства, посочи министърът.

Припомняме, че преди малко повече от седмица при предложението си за увеличение на субсидията министърът поясни, че ако БДЖ не получи повече пари, ще се наложи да бъдат съкратени около 1500 служители и да се спрат над 200 влака. Тезата бе подкрепена от новоназначения изпълнителен директор на дружеството Владимир Владимиров. „Намаляването на субсидията означава спиране на влакове. Спирането на влакове означава намалавяне и на броя персонал. За да се извърши това, чисто технически са необходими поне 7 месеца, за да се проведат всички преговори със синдикатите, тъй като има колективен трудов договор, който не позволява на ръководството да прави съкращения, заяви шефът на БДЖ.

Московски допълни днес, че има идея за създаване на транспортна компания към БДЖ за автобуси или микробуси. Чрез нея ще бъдат заместени превозите по най-губещите линии и най-нерентабилните направления. Тези автобуси ще са  за довеждащ транспорт в БДЖ към основните спирки и гари, поясни Московски. Тази идея обаче според него не може да се реализира в кратки срокове.

„Не можем физически да го реализираме толкова бързо, ще работим поне в рамките на следващата година“, обясни той. Преди седмица министърът обясни, че ако не бъде увеличена субсидията за БДЖ с 40 млн. лева между 1500 и 2000 служители на БДЖ ще трябва да бъдат съкратени, както и да се спре движението на 220 влака. „Никой не иска да стига този вариант, така че според мен ще намерим по-добър”, обясни сега Московски.

След въвеждането на тол-системи за плащане на такси за използване на пътната инфраструктура, железопътният транспорт ще става все по-атрактивен и предпочитан, е обяснил Московски, съобщиха от транспортното министерство. Той добави още, че „именно затова усилията ни ще бъдат съсредоточени към изграждане на нови и модернизиране на вече съществуващите интермодални терминали, за да могат да бъда използвани максимално ефективно“.

Интермодален терминал в Русе ще е готов до 2020 г.

Предвижда се до 2020 г. да бъде изграден интермодален терминал в Русе, съобщиха междувременно от транспортното министерство. Осигурено е финансиране от близо 4 млн. лв. от сегашната оперативна програма „Транспорт“ за неговата подготовка. Същинското строителство може да започне след 2016 г., обясни Московски в Русе. По думите му най-важните интермодални точки, включени в Трансевропейската транспортна мрежа, са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Видин, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица. На тези места през следващите години поетапно следва да бъдат изградени такива терминали, добави министърът.

Речната система „Булрис“ заработи

Московски откри в крайдунавския град и сградата на Центъра за речни информационни услуги в българската част на река Дунав (Булрис). Изграждането на речната информационна система в българската част на река Дунав се финансира от ОП "Транспорт" и струва 37,5 млн. лв. Бенефициент на проекта е Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Във втората фаза на проекта, която сега се изпълнява, се правят нови системи за радарно следене на корабите върху електронна карта в реално време. Отделно се изгражда видео наблюдение от 12 точки по крайбрежието, като се осигурява и достъп до безжичен интернет във всички наши пристанища и покупка на подсигуряващо радио оборудване. Предстои доставката на катер, който да обследва речното дъно със специална техника.

По река Дунав има осем центъра за информационни услуги, един, от които е нашият. Предстои интеграция на Българската информационна система с тези на другите страни, обясниха от центъра.

"Създаването на речната информационна система в българския участък и на център, от който да се управлява тя, бяха важни крачки за подобряване на условията за корабоплаването по Дунав. Сега трябва да положим усилия и да предприемем конкретни стъпки за отстраняване на критичните участъци по реката", каза Московски. По думите му България и Румъния подготвят съвместен проект, с който да се кандидатства за европейско финансиране от Механизма за свързана Европа.

Предварителните разчети показват, че ще бъдат инвестирани около 160 млн. лв. само в българския участък на реката. С това ще се реши един от най-тежките проблеми – затрудненото корабоплаване през летните месеци, добави още Московски.