Отделен закон за правата на пациентите предлагат експерти

В сегашното законодателство има съществени пропуски при защитата на правата на пациента. Затова членовете на Националната пациентска организация и други организации смятат, че най-добрият вариант е да се създаде отделен закон за правата на пациента. Това коментира в интервю за в. „Труд“ д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. 

Той сочи конкретно следното: при положение, че са дефинирани доста права в различни закони като Закона за здравето, за здравното осигуряване, дори в Конституцията, оказва се, че не е ясно разписана процедурата към кого и как да се обърне пострадалият от здравната система. Много институции имат отношение към такъв проблем като агенция „Медицински одит“, НЗОК, съдебната система. Но от толкова много и различни инстанции рядко пациентите успяват да се ориентират и да защитят правата си, обяснява той.

„По света има възможности дори за извънсъдебно произнасяне по доста бързи процедури, които удовлетворяват и двете страни. А в случай на вина (точно тук е поредният голям пропуск у нас) се знаят какви са санкциите. Но не само те, а и обезщетенията“, допълва Хасърджиев.

Той припомня, че понякога лекари отказват да участват в експертиза. Така при конкретен случай с пациент, загубил преди 4 г. дясната си ръка при излишно направено изследване на сърцето, до експертизи така и не се е стигнало. Този пропуск според д-р Станимир Хасърджиев може да се реши с привличането на международни и независими експерти, които обективно да се произнесат.

Д-р Хасърджиев отчита, че е нереалистично е в момента да очакваме, че при толкова важни закони, които се коват (за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за лекарствата, за здравето), да може да се обърне внимание на нов за правата на пациента. Затова пациентските организации настояват каквото е възможно, да се дефинира като права на пациенти във вече „отворените“ закони.

„Например в Закона за здравното осигуряване се обособи основен и допълнителен пакет. Ролята на втория трябва да е да намали финансовата тежест върху болния човек. Доклад на Световната банка безапелационно посочи, че 50% от парите за здраве у нас идват от джоба на пациента. Ние, пациентите, ще настояваме допълнителният пакет да бъде ясно дефиниран и да има по-висока реимбурсация на лекарствата за болните, които плащат допълнително. А когато от българин, който превежда пари и за втора здравна осигуровка, пак се поиска доплащане, санкциите за специалиста и лечебното заведение да са много сериозни“, допълва той.

Запитан за коментар по повод сливането на болници, той заявява, че държавата и фондът трябва да се погрижат на пациента да престане да се гледа като на един орган - само като на сърце или само като на онкологично заболяване. Лекарят съветва пациентите, ако им искат в болницата пари под масата, да алармират НЗОК и пациентските организации. Ако им искат „доброволно дарение“, да не го правят под натиск и принудително.

„В ЕС не вярват, че всеки път, щом влезеш в болница, трябва да платиш от джоба си сума, която е над средната работна заплата. Това шокира дори богатите европейски граждани, при които доплащането на годишна база е до 200-250 евро. А ние всеки път даваме по над 500 евро, щом ни хоспитализират“, допълва експертът.