ТПТИ залага капани за демокрацията, твърдят противници на споразумението

Ако в България се покачи минималната работна заплата, всеки чужд инвеститор може да съди страната, даде пример Иво Христов. Или ако държавата предприеме борба с тютюнопушенето, частните тютюневи компании могат да се позоват на двустранни договори за защита на инвестициите и да извикат страната на арбитраж, даде друг пример той.

Иво Христов допълни, че при обществено допитване на ЕК 97% от участниците искали извеждане на ISDS от договора, но Еврокомисията няма да се съобрази с това.

Христов изтъкна още, че и ЕС, и САЩ са правови държави и не се нуждаят от допълнителни арбитражи за разрешаване на спорове. Учредяването на арбитраж би трансферирало суверинитет, заяви той.

Експертът допъни, че на практика се въвеждат два правни режима – българският инвеститор може да търси правата си по националното законодателсво, а чуждестранният инвеситор ще може да се позове на ТПТИ.

На дискусията социалният министър Ивайло Калфин изтъкна, че и сега европейските страни имат различни споразумения с опрделени страни, в които са заложени клаузи за арбитраж. Пример за това е процедурата срещу България, започнала, защото не си взехме изработения реактор за АЕЦ „Белене“.

Калфин разясни, че практиката на арбитражите е силно непрозрачна. Той обаче каза, че не само американските компании ще съдят европейските правителства, и европейските компании ще могат да съдят американската държава. Въпросът е в мащабите и огромните бюджети на мултинационалните компании, посочи той.

„Началната такса за един арбитраж е около 250 хил. долара. Коя българска малка или средна фирма може да си ги позволи“, коментира Ваня Григорова, представител на КТ „Подкрепа“ и на „Солидарна България“.

Механизъм за регулаторно сътрудничество

„Солидарна България“ е против и предвидения механизъм за регулаторно сътрудничество – съвет, който ще се произнася по законодателните програми на държавите-членки преди нормативните актове да бъдат разглеждани от националните парламенти.

Калфин отговори, че при съгласуването на регулациите комитетът няма да е филтър, а само ще дава мнение по законодателството. Според него обаче е неприемливо такъв комитет да се произнася преди националните парламенти.

Той припомни, че САЩ са подписали само част от трудовите стандарти на Международната организация по труда и не проявяват желание да се включват в европейските инициативи, насочени срещу емисиите. Това веднага създава предимство на американските компании, заяви социалният министър.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, заяви, че ТПТИ ще зададе модел за световната търговия и ще постави различни европейски стандарти под сериозна заплаха. Той предложи заедно с други държави, в състояние подобно на България, да издигнем нашите интереси в рамките на дебата.

Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, допълни, че положителните ефекти от ТПТИ ще отидат в големите страни със силни икономики, а не в страни с по-слаби икономики като България. От „Солидарна България“ заявиха, че в процеса не преговорите се очертава битка между обикновения гражданин и корпорациите.