Стратегическият императив на ТПТИ

След като Европейският съюз (ЕС) и САЩ все повече се доближават до постигане на споразумение по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP), противниците на договора изразяват мнението си все по-често, коментира Иржи Шедиви* за онлайн изданието project-syndicate.org.

Критиката към всяка голяма икономическо-политическа промяна е естествена, но ще бъде историческа грешка, ако договорът не се финализира – и то грешка, за която Европа ще съжалява бързо след това, смята анализаторът.

За него ТПТИ може да се окаже най-важният стълб на трансатлантическото единство след Северноатлантическия договор, с който бе създаден НАТО през 1949 г.

Разглеждайки значението на предложеното споразумение, важно е да си припомним, че европейската интеграция започна със създаването на общ пазар за въглища и стомана. Основоположниците на днешния ЕС са били наясно с дългосрочния стратегически потенциал на това, което тогава много са възприемали като маловажна технократска мярка. Интеграцията на пазарите на суровини постепенно се разпространява в либерализацията на пазара, създаването на общ пазар и, в крайна сметка - до създаването на съвместни политически институции.

Днес Северна Америка и Европа произвеждат близо половината от цялата световна продукция. Очаква се създаването на зоната за свободна търговия между двата блока да генерира допълнителни 100 млрд. евро на година на всяка страна на Атлантика, както и да създаде нови работни места.

Но икономическите ползи са само една част от картинката. Точно както свободната търговия и свободните пазари стимулират политическото сътрудничество в Европа, ТПТИ притежава потенциала да допринесе за стратегическото партньорство между двата бряга на Атлантика – цел, която е по-важна от когато и да е било.

Противниците на споразумението се опитват да изплашат европейската общественост с мрачни сценарии за времената след приемането на ТПТИ, заявява Шедиви. Стандартите за безопасността на храните ще бъдат унищожени, казват те. Защитата на заетостта и социалните права ще бъдат пометен, обществените услуги и екологичните регулации ще бъдат подкопани, а културните активи ще останат незащитени.

Не всички притеснения за последствията от договора са неоснователни, признава още анализаторът. Има и легитимни опасения за конкурентоспособността на селскостопанския сектор в Европа, както и за техническите предизвикателства при хармонизирането на дългия списък от норми и стандарти.

И все пак проблемите, които наистина съществуват, могат да бъдат решени, стига да има ефективна политическа воля и от двете страни на Атлантика.

Не е съвпадение, че пъстрият алианс от ултранационалисти, популисти и протекционисти противници на споразумението до голяма степен са същите онези, които подкрепят военния авантюризъм на руския президент Владимир Путин в Украйна. Тяхното общо притеснение е свързано с все по-голямата интеграция и укрепването на Запада.

"Те знаят, че ако бъде реализиран, потенциалът на ТПТИ да стимулира иновациите и икономическия ръст ще увеличи геополитическата тежест и сила на страните членки", заявява бившият чешки министър на отбраната.

В същото време ТПТИ може да се окаже изключително полезен за НАТО, предлагайки му нов смисъл на съществуване, освен обединяването на страни със споделени ценности за сътрудничество в общата им защита.

Имайки предвид чувствителния характер на военните поръчки, двете страни трябва, поне засега, да се съгласят да изключат сектора на сигурността от преговорите. Но страните-членки на ЕС биха изпуснали голяма възможност, ако не заявят, че ще използват част от печалбата от споразумението, за да увеличат бюджетите си за отбрана. По този начин те ще намалят силния дисбаланс във военните вноски.

Разбираемо е, че основните стратегически конкуренти на Запада – Китай и Русия, наблюдават с все по-голямо безпокойство появата на потенциален играч, който може да промени правилата.

ТПТИ би попречило на усилията за разделяне на страните членки или подриване на институциите, правилата и нормите на либералния политически ред. Вместо това, успешното прилагане на договора ще помогне да се развенчае повърхностния аргумент на Кремъл и последователите му, че либералният ред е станал нефункционален.

По-важното може би е, че Европа ще може по-малко да гледа на изток в търсене на възможности за икономически растеж и по-малко да зависи на руските енергийни доставки, особено ако САЩ отпусне малко забраната си за износ на петрол и газ.

Стратегическият потенциал на ТПТИ трудно може да бъде надценен. Изключително важно е да не се позволява на техническите възражения, тактическите съображения и протекционистките инстинкти да засенчат геополитическото значение на проекта.

Ще бъде ужасна икономическа грешка, ако възможностите, които предлага договорът не бъдат реализирани. Това ще е и огромна стъпка назад за трансатлантическите отношения във времена, когато Западът не може да си го позволи.

*Иржи Шедиви е бивш министър на отбраната на Чехия, понастоящем постоянен представител на Чешката република в НАТО.