Сметната палата настоява за спешни действия за нарастване на дела на биогоривата

България не изпълнява националните цели за увеличаване на дела на биогоривата, установи одит на Сметната палата. Институцията е проверила дали се изпълняват целите на Европейския съюз (ЕС) за производство и използване на биогорива за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г.

За изпълнение на целите на Общността в областта на възобновяемите енергийни източници са определени национални цели и за биогоривата. Задължителните национални цели на България изискват постигане на:

- 10% дял на енергията от биогорива и ВЕИ в транспорта;

- 6% дял в крайното общо намаление на емисиите на парникови газове, като се отчитат само биогоривата и течните горива в транспорта, които отговарят на утвърдени критерии за устойчивост.

Одиторите са търсили отговор на въпроса дали са постигнати  целите на ЕС и националните цели за биогоривата.

Според изводите им България разполага с необходимите площи за производството на суровини за биогорива, но Mинистерството на земеделието и храните не наблюдава производството на енергийни култури и не проследява каква част от тях се влагат за производство на биогорива у нас, в т.ч. и отпадъците от горската промишленост, листна маса и отпадъци от животински торове и други ресурси.

Причината е, че след прекратяване на Схемата за подпомагане на земеделските производители на енергийни култури от 2010 г. не се насърчава производството на енергийни култури - суровини за биогорива, и министерството вече не е орган по управление на процеса.

Забавено е приемането на законови критерии за устойчивост на биогоривата до януари 2013 г. и това оказва негативно влияние за изпълнение на националните цели, се казва в съобщението.

Одитът установява, че междинните цели за 2010 г. и 2011 г. не са постигнати. Националната цел за 2010 г. също не е постигната.

Първоначално е въведено задължението за поетапно смесване на биокомпонент с течни горива от нефтен произход, (през декември 2009 г. със Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата). След това задължението е временно отложено до 01.01.2012 г. със Закон за енергията от възобновяеми източници. Резултатът е ниско годишно потребление на биогорива през 2011 г. и забавяне на темпа на растеж на дела на биокомпонентата в потребяваните течни горива от нефтен произход. 

Не са отчетени потребените биогорива в сектор „Tранспорт“ поради по-късното приемане на законодателството и по тази причина не е изпълнена целта за 2012 г.

Ключовото предимство на биогоривата от следващо поколение е свързано с по-осезаемия екологичен ефект. В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници 2010 г. - 2020 г. и Втория национален план за изменение на климата не са включени мерки за развитие на научно-техническия потенциал. Това не създава стимули за тестване и въвеждане на нови технологии за производство на биогорива от следващо поколение и се разчита единствено на биогорива от първо поколение и внос от други страни, твърдят проверяващите.

Те допълват, че с Директива 2009/28/ЕО Европейската комисия (ЕК) призовава държавите членки „да посветят значителни по своя размер финансови средства” за развитие на технологии за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и позволява потребените биогорива от следващо поколение да се отчитат в двоен размер към задължителните национални цели. Това предимство е пренесено в българското законодателство, но на практика държавата не се възползва от него поради липсата на производство и употреба на такива горива в страната.

В националния план за биогоривата предвидените количества от биогорива второ поколение са незначителни и към 2020 г. възлизат на 4 ktoe (б. р. хиляди тона нефтен еквивалент) при общо потребление на биогорива от 287 ktoe.
Предвид съществуващия в страната ресурс от суровини, не са планирани и количества от внос на биогорива до 2018 г. След 2018 г. е планиран единствено внос на биоетанол. Същевременно данните в енергийните баланси на НСИ за 2012 г. показват, че над 90 на сто от потребените количества биогорива са от внос. Основната причина за това е, че няма контролни механизми, които да потвърждават, че потреблението на биогорива е в съответствие с европейските регламенти за биогоривата.

Липсва и механизъм за координация между всички отговорни институции и това не способства за предприемане на единни и ефективни действия за изпълнение на целите на ЕС и националните цели за биогоривата. Взаимодействието с органите на местното самоуправление и икономическите оператори е недостатъчно.

Въпреки че постигането и докладването на националните цели за биогоривата е определено към 2020 г., са необходими спешни и своевременни действия за въвеждане на подходящ механизъм за спазване на изискванията за устойчивост на биогоривата.

Критериите за устойчивост на биогоривата ще дадат резултат, ако участниците на пазара, които ги спазват, бъдат насърчени като получават ценова премия, препоръчват одиторите.

Припомняме обаче, че неведнъж експерти са предупреждавали, че производството на биогорива води до ръст на цените на храните.