Първият учебен ден на първокласниците струва средно 338 лв.

Тази година родителите на първокласници в България ще отделят средно 338 лева, за да покрият разходите, свързани с първия учебен ден. При гимназистите сумата достига средно 488 лева. Това показват данни от национално представително проучване на IPSOS, проведено по поръчка на дружествата Профи Кредит.

В четирите изследвани държави – Полша, Чехия, Словакия и България, основните пера, които формират издръжката, са закупуването на ученически пособия, облекло, техника (мобилен апарат, компютър, ноутбук) и други разходи.

България е държавата с най-големи разходи за училище, показват резултатите.

За своите първокласници родителите у нас отделят 232 лева годишно за ученически пособия, 309 лева за хобита и занимания и 342 лева за облекло, сочи още проучването. В гимназиалните класове тези суми са съответно 276 лева за нуждите на детето по време на занятия, 266 лева за хоби и 372 лева за облекло.

Попитани дали биха взели заем за покриване на разходите около старта на учебната година, 50% от българските родители на първокласници отговарят с „да“. В Полша този процент е 37%, в Словакия е 22%, а в Чехия достига едва 17%.

Половината от българите с деца, които започват средно образование, също биха взели заем, за да подготвят детето си за началото на учебната година срещу 37% от поляците, 28% от словаците и 25% от чехите.

Любопитен резултат от проучването е, че българските ученици се нареждат на първо място сред своите връстници от останалите три страни по притежание на мобилен телефон. У нас 85% от учениците имат свое собствено устройство, докато при поляците това се случва само при две трети от децата, а в Чехия и Словакия – малко повече от половината.

Ситуацията е подобна и когато става въпрос за други технологични принадлежности – компютър, лаптоп или ноутбук. Такова устройство имат 79% от българските, 74% от полските, 54% от чешките и 58% от словашките ученици.

Проучването е количествено и е проведено в 4 държави – Чехия, Полша, Словакия и България, сред 4 хил. души на възраст между 18 и 65 години. Изследването е реализирано през юли посредством онлайн допитване.