Газификация плюс руска власт

С подписването на споразумението за „Северен поток“ 2 обаче Москва вече има потенциала да извади от газовата игра и Украйна, и Турция. В проекта основен акционер е Газпром, а с по-малки дялове са E.On, Shell, OMV и BASF (с дъщерната си компания Wintershall) - с по 10%, както и френската Engie, бившата GdF Suez, която държи останалите 9%.

Въпросът е как Русия ще успее да реализира допълнителните 55 млрд. куб. метра годишно за клиентите си в Западна Европа и ще се лиши от втория си по големина европейски пазар - Турция. 

Плановете за новия газопровод не се възприемат еднозначно и сред държавите от ЕС – силни критики се чуват от Словакия, Полша, Унгария, Румъния и дори Италия, а комисарят по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович вече изказа своите опасения, че тръбите ще нарушат принципа на солидарността в общността.

В Брюксел засега изчакват с категоричната позиция и обещават равно третиране на всички енергийни проекти в общността. По думите на Доналд Туск след последния Европейски съвет за годината пък стана ясно, че лидерите на ЕС са приели всички енергийни проекти в общността да отговарят на европейското законодателство.

Самият Туск, който е един от авторите на идеята за Енергиен съюз и колективни покупки на енергия, пък смята, че "Северен поток" 2 не отговаря на целите в политиката на ЕС в областта на енергетиката. Той не ограничава зависимостта и не допринася за диверсификацията на доставките на природен газ, каза Туск, намеквайки за бъдещи главоболия за акционерите. 

Европейските тръби на газовата карта

Заради голямата зависимост на Европа от руските доставки на газ не е чудно, че още със заявката за спиране на „Южен поток“ започнаха да се появяват и идеи за нови газопроводи. Повечето са свързани със съществуващата инфраструктура и интерконектори, които да свържат газопреносните мрежи на държавите в ЕС. Така ще бъде преодоляна криза, свързана с прекъсване на доставките от страна на Русия. 

За Eastring са определени само началните технически характеристики – тръбите трябва да започнат от словашката компресорна станция на границата с Украйна и да свършат до българо-турската граница, използвайки трасето на съществуващите тръбопроводи, където е възможно.

Именно тази възможност прави цената на газопровода приемлива – в рамките на около 750 млн. евро. За сравнение, разходите около „Южен поток“ надхвърляха 16 млрд. евро при последния преглед на проекта. 

За газопровода обаче тепърва предстоят задълбочени анализи за техническите, пазарните и икономическите аспекти.

Вертикалният газов коридор пък трябва да свърже газопреносните мрежи на Гърция, България и Румъния. Важна част от този план е реализацията на интерконектора IGB, чието окончателно инвестиционно решение най-накрая беше подписано в началото на декември.

Няколко европейски страни – Гърция, Сърбия, Македония и Унгария, пък разчертаха собствен газопровод – Tesla. Неговата реализация обаче е пряко свързана с „Турски поток“ и вероятно ще остане висящ и на хартия.

Окончателното решение за проекта ще бъде взето в началото на 2016 година, като на този етап очакванията са, че нужните средства за строителството на газопровода са между 4 и 5 млрд. евро. Реално участниците в проекта трудно могат да осигурят нужните средства.

Нови газови войни

Обтегнатите руско-турски отношения крият нов потенциален конфликт в газовата сфера. Този път между ЕС и Турция и за достъпа до алтернативите на руски газ. Анкара активно работи за по-бързата реализация на TANAP, по който трябва да получи газ от Каспийско море.

В момента плановете са по газопровода, който е част от Южния газов коридор на ЕС, да се пренасят към 16 млрд. куб. метра природен газ, от които 6 млрд. куб. метра ще бъдат насочени към турските потребители. Останалите количества ще бъдат насочени към Европа през Трансадриатическия газопровод (ТАР), който преминава през територията на Гърция. 

И така предпоставките за 2016 година, както и досега, са за горещи газови двубои, търсене на алтернативни трасета и източници. За добро или за лошо обаче и Европа е зависима от Русия, както и Русия зависи от Европа, за да реализира природния газ, който добива. Пресечната точка на интересите е винаги някъде там.