Газификация плюс руска власт

2015 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

Нови щрихи се появиха на газовата карта на Европа през 2015 година. Икономическата им целесъобразност обаче остава настрана за сметка на политиката, което ги прави и малко вероятни за реализация.

Верен на започнатата през 2014 година традиция, в края на годината Владимир Путин отново пусна газова бомба - в годишната си пресконференция той заяви, че "Южен поток" е бил създаден за нуждите на България, а страната не се е възползвала от възможността и нарече "беззъба" политиката ни, свързана с проекта.

Другата много важна заявка обаче е, че транзитът през Украйна може да продължи, ако украинските партньори са стабилни като тези по "Северен поток".

Тази възможност не само обезмисля и "Турски поток", и "Южен поток", но и развитието на ситуацията ще е такова, че Москва отново ще държи в шах държавите по Балканския газопровод, сред които и България, и ще ги поставя във вечни опасения дали отношенията с Украйна няма внезапно да охладнеят, отново.

 "Турски поток" удари дъното

Всъщност години наред досега Москва методично се опитва да изолира Украйна от газовия поток – от преминаването на транзита Киев печели милиарди. Досега обаче повечето проекти в тази посока удрят на камък. На 1 декември 2014 година, ядосан на Брюксел и европейските директиви, Владимир Путин спря „Южен поток“ и насочи газовите потоци към Турция.

Точно година по-късно плановете за завземането на Централна и Югоизточна Европа през територията на Турция обаче потънаха на дъното.

Обратът донякъде е неочакван и предизвикан от конкретна ситуация – свалянето на руски бомбардировач Су-24 от турските ВВС. От друга страна обаче след шумното начало плановете за реализацията на „Турски поток“ затънаха в подробностите около преговорите между Москва и Анкара.

Турция изглеждаше неутрална по отношение на политиката на ЕС в областта на енергетиката и заинтересувана от икономическата логика на предложения проект. В следващите месеци обаче стана ясно, че страната няма да приеме автоматично руските условия и ще преговаря докрай – за отстъпката в цената на газа, който Русия продава на Турция, както и около амбициите на Анкара да играе по-важна роля при доставките на суровината в Европа.

Всъщност официално Русия не е сложила край нито на „Южен поток“, нито на „Турски поток“ , макар че междувременно подписа и споразумение за създаване на съвместна проектна компания за разширяване на „Северен поток“. 

Реално Газпром няма нито финансовата, нито техническата възможност да реализира всички тези проекти едновременно.

Досега направените инвестиции не са малко, макар и Газпром да успява да намери приложение за част от изработената инфраструктура. Тръбите, изработени за „Южен поток“, чиято стойност надхвърля 2 млрд. евро, се "разнасят" из региона, като заявките са, че ту ще се използват за „Турски поток“, ту за „Северен поток“ 2.

Изградената вече инфраструктура за Южното направление пък в краен случай ще се използва за газификация на Краснодарския край.