Ганев: За 16 години българският брутен вътрешен продукт се учетвори

За 16 години българският брутен вътрешен продукт (БВП) се учетвори. Това каза икономистът Георги Ганев в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, където коментира данните за икономическия растеж на България през последното тримесечие на миналата година.

„Данните за икономическия растеж през четвъртото тримесечие няма как да бъдат непременно оптимистични. Оптимистичен може да е сигналът, който дават те за развитието на икономиката в краткосрочен или дългосрочен план. Те са по-добри, отколкото се очакваше – растежът е около 2 пъти по-голям спрямо прогнозите“, заяви икономистът.

Според него логичното обяснение са някои събития през 2015 г., които не са били очаквани. По думите на Ганев това са ниската цена на петрола, слабото евро, което подпомогна износа както на еврозоната, така и на България, и ударното усвояване на еврофондовете поради края на програмния период.

Попитан дали това са еднократни ефекти, Ганев отговори, че „ако не са, те ще се изчерпат в един момент. Еврото спря да поевтинява, петролът може да се закрепи на ниво от 30 долара или да се покачи, а усвояването няма да се принесе през 2016 г., защото то приключи.“

Все пак програмният директор на Центъра за либерални стратегии допуска, че усвояването на европейските средства може да има значение за данните за първото тримесечие на 2016 г.

Данните подлежат на ревизия, припомни Ганев. Предварителни оценки за икономическия растеж през четвъртото тримесечие, но и за цялата 2015 г., НСИ ще публикува на 8 март 2016 г.

Икономистът отчете, че докато през 1999 г. българският брутен вътрешен продукт (БВП) е бил в рамките на 24 млрд. лв., то сега е толкова само за едно тримесечие, както показаха експресните оценки на националната статистика от днес.

„За 16 години БВП се учетвори. Това се дължи на ръста на цените, но и на реалното производство“, коментира Ганев.

Той открои две положителните неща от данните. „Първо, вътрешното потребление изглежда се посъбужда, като бе замряло през 2013 г. и 2014 г. поради несигурността и политическите кризи. То заема логично място, което се предполага, че ще има за издърпването на българската икономика. Второто е изплуването на инвестициите“, заяви Ганев.

„Заради изчерпането на ефекта от евтиното евро може би износът спадна доста през четвъртото тримесечие на 2015 г., въпреки че изпрати годината с покачване от 5,2%“, допълни той.

Ганев обърна внимание и на корективите, които заемат голям дял в ръста на БВП. Те растат с 14,3% на годишна база при повишение на добавената стойност от 1,3% на годишна база.

„В корективите се причисляват косвените данъци“, обясни Ганев, „и техният ефект ще бъде временен. Трябват вътрешни двигатели“, смята той.

„На фона на глобалната картина Европа стои изненадващо добре. На фона на Европа България е в горната половина на класацията. В рамките на ЕС България е на пето място по тримесечен ръст и на четвърто на годишна база“, добави още той.

Ганев каза още, че не споделя прогнозите на премиера Бойко Борисов за икономически растеж от 4,5%.

„Нещо изключително позитивно трябва да се случи на много фронтове, макар че не е изключено“, за да се случи това, смята Ганев.

„Факторите трябва да се разграничат на краткосрочни и дългосрочни. Дългосрочните предизвикателства са много сериозни. Важната слабост е системата за защита и гаранция на имуществените права, т.е. съдебната система, която по-скоро пречи“, каза икономистът.

Според него, докато не се реформира съдебната система, „българската икономика ще крета, защото е свързана с европейската, но няма да бъде отчетен съществен напредък в дълъг план“.