АИКБ се обяви против поправките за незаконно придобито имущество

Приетите на първо четене от парламента промени в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са „абсолютно неприемливи“. Това се посочва в становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България, изпратена до медиите.

От там заявяват, че работодателската организация е против приетия в този вид проектозакон.

Индустриалците посочват три „абсолютно неприемливи постановки“.

На първо място e приемането на обратна тежест на доказване за всички, включително и за лицата, спрямо които не се търси и установява престъпна дейност. Според АИКБ това включва и добросъвестните приобретатели на имущество, което е придобито незаконно от праводателя  им, без те да знаят или да са длъжни да знаят това. Такова  законодателно решение може да има за последица необходимостта добросъвестно придобилото лице да доказва, че точно неговият имот е придобит от потенциалния престъпник със законни доходи, а не с доходи от престъпление. Такава ситуация създава непреодолими доказателствени затруднения и рискове за добросъвестните трети лица, посочват от Асоциацията. 

АИКБ не е съгласна и с въведената презумпция за незаконност на всяко имущество, което е обект на проверка и за придобиването, на което не са установени законни (неправилно в проекта наречени законови) доходи, вместо изводът за незаконност да се свързва единствено с прякото ѝ и пълно доказване.

Създава се право на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да събира информация за проверяваното лице от всички държавни и обществени източници, разполагащи с такава. Същевременно Комисията получава правото да разпространява събраната информация до всички държавни и обществени организации (такива, които може да налагат административни наказания или да инициират наказателно преследване). Така събраните в това производство доказателства, могат да се използват едновременно за внасяне на обвинителен акт, за съставяне на акт за административно нарушение, да се използват в производство по издаване на наказателно постановление или по данъчно ревизионен акт по ДОПК. Същото се отнася до административни наказания по Закона за мерките срещу изпиране на пари и т.н., уточняват в позицията си от Асоциацията на индустриалния капитал.

От АИКБ смятат, че проектът в сегашния му вид крие много опасности, които поставят под съмнение спазването на базови права и свободи на гражданите, гарантирани от Конституцията на Република България. Те превръщат закона в средство за репресия и натиск срещу неограничен кръг граждани, посочва се в становището на работодателската организация.

Въведената презумпция за незаконно придобиване в новия вид създава необосновано предимство на Комисията, респективно на държавата, в административния процес по установяване. Органът, който е компетентен да проверява и отнема, разполага с несравнимо по-голям кадрови и властови ресурс и интересът да установи незаконността е негов, тълкуват от АИКБ.

Предвижда се задължение данните от писмената декларация на проверяваното лице да бъдат подкрепяни от писмени доказателства (документи), без да се отчете фактът на значителната продължителност на проверявания период, което прави малко вероятно съхраняването на такива документи. Така се злепоставя интересът на проверявания и обективно бива лишен от възможност за доказване на законен произход на имуществото си Справедливо би било да се изискват документи за толкова години назад, колкото е срокът на пазене за съответния вид доказателства от компетентния орган.

Достъпът до всякаква информация е разширен прекомерно, с което изначално се накърнява по недопустим начин правото на личен живот, което Конституцията прокламира, пишат още от АИКБ.

Абсурдно е, при неподлежащо на съдебен контрол административно производство, да се извършват действия по претърсване и изземване, снемане на обяснения и сведения. Наред с това претърсването и изземването се предоставят на некомпетентни лица, стоящи извън специализираните органи на прокуратурата и полицията, а това е предпоставка за нарушаване на правата на проверяваните граждани.

Залага се твърде нисък праг на стойността (10 000 лева) на имуществото, подлежащо на отнемане при наличие на установените в закона предпоставки, което поставя под съмнение икономическата и санкционна ефективност на предвидените мерки.

Оставаме с впечатлението, че тихомълком, без да се провежда необходимото широко обществено обсъждане, се приемат на първо четене текстове, които превръщат ЗОПДНПИ и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) в репресивен инструмент, под ударите на който може да попадне всеки невинен български гражданин, поясняват от асоциацията.