В млечните ферми започнаха масирани проверки по одобрен от ЕК план

Започналите масирани проверки в млечните ферми се правят по план, одобрен от Еврокомисията. Целта е да се даде възможност фермите да изпълнят всички европейски изисквания и да бъдат допуснати за търговия на вътрешния и на общностния пазар. Това заяви министърът на земеделието Десислава Танева пред БНТ.

Тя припомни, че само 3500 стопанства са напълно модернизирани. Така в края на миналата година над 13 000 ферми, които не отговарят на европейските хигиенни стандарти, би трябвало да бъдат затворени.

Приетият план е позволил на животновъдите да продължат да работят. Проверките ще доказват, че суровото мляко отговаря на всички изисквания. В плана са включени 1200 броя ферми с над 50 броя животни и в рамките на два месеца и половина те ще бъдат проверени пет пъти. Ако има отклонения, стопанствата ще имат 3-месечен срок, за да покрият критериите за качество. След това пак ще има проверки.

„Този план позволи в България да останат всички млечни ферми, които бяха на пазара“, каза Танева.

От 3 дни се правят и проверки в млекопреработвателните предприятия, съвместно с НАП и агроминистерството. Те имат съвсем друга цел и идват след призиви от браншови организации и фермери за контрол на качеството на компонентите, влагани в млечни продукти, заяви Танева.

Следи се дали няма изкривяване на пазарната цена заради спестени данъци, дали технологията съответства на процедурите за влагане на суровини.

Ще бъдат проверени мандри в цялата страна. За първите шест проверени предприятия Танева декларира, че във всички се преработва българско сурово мляко, но някои от тях използват и сухи млека. В две от предприятията се влага и сурово мляко с произход ЕС.

„Средната цена на изкупуване на българско сурово мляко не е най-ниската. 12 страни са с по-ниска цена от нас“, каза Танева по темата защо се внася мляко в България.

В момента в ЕС всички министерства на земеделието коментират една тема – кризата в сектора, която е най-силна при производството на мляко, а след това при производството на меса, плодове и зеленчуци. „Трендът продължава надолу. При всички срещи обсъждаме общи мерки, за да излезем от тази спирала“, каза Танева и информира, че на 14 и 15 март има съвет на министрите. 

Тя подчерта, че пазарният дисбаланс в сектор мляко е резултат от общата ситуация в общността.

Цените на млякото продължават да падат, а производството в цял свят се увеличава. ЕС приключва 2015 г. с 2,5% ръст на произведеното краве мляко. Други големи производители и нетни износители като САЩ, Австралия и Нова Зеландия имат 1,5% ръст.

Прогнозите за тази година са отново за ръст на производството на сурово мляко с около 1,5% и при намаляващо търсене няма как да се обърне пазарният тренд, допълни тя. В същото време имаме възбранен пазар като плод на политически решения (б. р. заради руското ембарго) и спад на цени, коментира Танева.

В страните с високоиндустриализирано производство по думите й фермерите продължават да увеличават количествата, за да се покрие себестойността.

„Предоставянето на парични средства няма как да реши генезиса на проблема – дисбалансът на увеличено производство, намалено търсене и цени“, допълни тя.

По повод кампанията за директни плащания, която започна на 1 март Танева предупреди, че, за разлика от 2015 година, през тази няма да има удължаване на сроковете.

Тази година площите ще се очертават и географски. Идеята е пакетът субсидии да се получи от истинските земеделски производители, които обработват земите с правни основания и изплащат съответните ренти.

Можете да се включите в организирания от Клуб Инвестор дебат „Конкурентно ли е българското земеделие?“ на 15 март 2016 г. в Гранд Хотел София.