Фермери искат проектът за браншовите организации да бъде преработен

Законопроектът за браншовите организации в агросектора да бъде преработен. Това поискаха на обществено обсъждане в парламента представители на различни земеделски организации.

Това е трети опит за приемането на такъв закон, отбеляза председателят на парламентарната земеделска комисия Румен Христов.

Припомняме, че проектът изброява в кои организации да се обединят производителите и преработвателите на земеделска продукция, също залага критерии за представителност.

Днес се оказа, че най-вероятно преработвателите ще отпаднат от проекта и в него ще останат само фермерите. Причината е, че дейността на преработвателите ще бъде уредена със Закона за храните, обясни агроминистърът Десислава Танева. „Има сектори, които се нуждаят от обединение, това е във ваша полза“, каза тя и даде пример с овощарството - МЗХ комуникира с четири организации от различни региони. 

Фермери обаче изтъкнаха, че изискванията за представителност на браншовите организации трудно ще бъдат покрити, и то само от регистрираните производители, както пише в проекта. 

От около 20 000 пчелари само 5 000 са регистрирани. Дребните стопани нямат средства за социални осигуровки, заяви Илия Цонев от Федерацията на българските пчелари. Законът се прави в удобство на администрацията, а трябва да е ориентиран към браншовете, заяви той. Трудно се обединяваме, не трябва браншовете да се представени само от една организация за съответния сектор, каза той. 

Индустриалните свиневъди също заявиха, че не могат да покрият критериите за представителност, тъй като големите предприятия са по-малко от заложените в проекта изисквания от 30%. 

Оризопроизводителите пък не могат да покрият изискванията да имат членове в 15 области, тъй като ориз се гледа само в три, посочи Савина Влахова от асоциацията на оризопроизводителите. Тя настоя този сектор да има отделна организация по закона, тъй като е специфичен. 

Докато една част от фермерите искаха отделните сектори да бъдат представлявани от повече от една организация, други пък настояваха една българска земеделска камара да представлява всички. Имаше и критики, че с проекта администрацията се опитва да подчини сектора. 
Румен Христов отговори, че проектът не ограничава правото на сдружаване. Той обясни, че е възможно да има според проекта две или три национално представителни организации, които да комуникират с министерството. 

Земеделците не бяха доволни и разделянето на производителите на 21 браншови организации.

Плодовете и зеленчуците трябва да са заедно, а не в седем отделни бранша, настоя Слави Трифонов от Съюза на градинарите. 

Танева коментира, че няма проблеми да разговаря с всяка една организация и законът е в полза на неправителствения сектор, който да бъде представен пред изпълнителна и законодателна власт. Многото на брой организации не са ефективни, една национално представителна организация ще има по-голяма експертиза. Пчеларите имат 28 организации, даде пример тя. Обединен земеделският сектор ще е много по-силен, каза министърът.

Венцислав Върбанов от АЗПБ се обяви категорично за общ закон за браншовите организации. Същото поиска и Николина Узунова от Асоциацията на производителите на етерични масла.

Производителите на оранжерийна продукция пък настояха двете камари -  на производители и на преработватели да бъдат представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Има прекалено много администрация и отчитане в този закон, заявиха част от фермерите. 

Румен Христов обеща да не се бърза с вкарването на законопроекта в пленарна зала, за да бъдат отчетени забележките на фермерите и на преработвателите.