АИКБ: В Германия използват 17% чужда работна ръка, докато у нас тя няма и 1%

В Германия използват 17% чужда работна ръка, докато у нас тя няма и 1%, констатираха от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на заседание на Националния съвет в петък. Именно темата за посредническата дейност по наемане и внос на работна сила у нас предизвика най-голям интерес сред участниците, съобщиха от АИКБ.

Членовете на Асоциацията поставят на първо място като проблем липсата на кадри, подчерта председателят на работодателската организация Васил Велев. Според него през последните две години бизнесът упорито търси решение на този въпрос като инициира реформа в образованието, промяна на политиките по миграция, които облекчават вноса, както и намаляване на административните прегради на пазара на труда.

Причина за това са изискванията, които поставят синдикатите, подчерта проф. Угърчински. Камериерките по Черноморието от трети страни, например, трябва според тях нотариално да заверят в посолството ни свидетелството си за средно образование. Предложението на АИКБ за използване на „Синя карта” при внос на машинни и електро инженери, също се отхвърля от синдикатите. Проф. Угърчински информира, че правителството подготвя двустранни спогодби за внос на работна сила с Украйна, Молдова и Армения. Той настоя АИКБ да се намеси в процеса на подготовка на документите, за да се гарантира, че работодателят ще избира и наема, а не да се стигне до парадокса държавата да определя кои специалисти приема конкретната фирма.

Членовете на Националния съвет на АИКБ апелираха да се разшири списъкът на сезонните работници с облекчен достъп до пазара на труда в страната. Освен селско, горско и рибно стопанство, хотели и ресторанти в списъка следва да попадне и строителството. През 2019 г. пътното строителство ще изпитва сериозен недостиг на работна ръка при довършването на магистрала „Хемус” и други одобрени за финансиране национални обекти, коментират от работодателската организация.ц

Председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че с нетърпение очаква доклада за проблемите пред трудовата миграция и внос на квалифицирана и дефицитна работна ръка у нас на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Докладът ще бъде представен пред Националния икономически съвет в Министерство на икономиката следващия вторник. 

На своето заседание Националният съвет на АИКБ се запозна и с хода на преговорите за постигане на споразумение за нов механизъм на определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев припомни, че договарянето на МРЗ по браншове е трудно осъществимо в обозримо бъдеще, защото синдикатите като социални партньори нямат браншови организации във всички икономически дейности.

Определянето на МРЗ в диапазона „линия на бедност” и процент от средна работна заплата също е отпаднало, защото работодатели и синдикати не са се разбрали за съотношенията. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков предлага нов механизъм за определяне на МРЗ, който има положителни страни според Велев. Механизмът включва и три сценария за определяне на минималната работна заплата в случай, че социалните партньори не стигнат до разбирателство. Именно по тях работодателите имат възражения. Затова Националният съвет взе решение АИКБ, като ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, да обсъди и консолидира обща позиция с останалите работодатели и внесе възраженията им по предложения от министър Бисер Петков механизъм и сценарии за определяне на МРЗ.

Допълнително бе внесен проект на Постановление на Министерски съвет за отпадане на плащанията за „клас прослужено време”, като тези средства да бъдат включени в основната заплата на служителите и работниците.
Три частни болници, представител на най-голямата кланица за зайци в Европа и предприятие за прецизно леене, са новите членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България, след гласуване на представителите на Националния съвет на работодателската организация, обединяваща повече от 80 браншови камари и повече от 10 000 индустриални предприятия.