Трите варианта за минимална заплата за 2018 г. - 492 лв., 509 лв. и 528 лв.

За 2018 г. има три варианта за размера на минималната работна заплата, според трите сценария, предложени от социалното министерство за определяне на минималното възнаграждение - 509 лева, 492 лева и 528 лева. Това каза пред журналисти главният икономист на КНСБ Любен Томев, цитиран от БТА.

Предложенията за рамково споразумение за договаряне на механизъм за минимална работна заплата са предоставени вече на синдикати и работодатели. Те предвиждат до края на първото тримесечие на всяка година социалното министерство да предоставя на социалните партньори 27 статистически индикатори, на базата на които ще се формират три числови варианта за минималното възнаграждение. Именно по тях синдикати и работодатели ще търсят съгласие.

Те ще могат да избират един от вариантите, както и някакъв компромисен. Държавата няма да ги задължава с нищо, но ако не успеят да се договорят, правителството ще определя минималното възнаграждение. Според общата оценка на синдикати и работодатели тези варианти са крачка напред, но крият рискове от гледна точка на възможността да се постигне съгласуване, каза Любен Томев.

Съгласно първия сценарий, който залага минималната заплата да е 66 на сто от медианната заплата, минималното възнаграждение се получава 509 лева за 2018 г. Според КНСБ обаче не трябва да се залага медианна заплата на работещите в икономиката изобщо, а само на тези, които са заети на пълен работен ден. Тогава минималното възнаграждение се получава с 15 - 20 лева повече.

Според втория сценарий, който залага икономически показатели - ръст на БВП на глава на населението и на инфлацията, минималната работна заплата трябва да е 492 лева.

Третият сценарий се базира на официалната линия на бедност и при този вариант минималната заплата за следващата година излиза 528 лева.

КНСБ продължава да настоява за по-агресивна политика за минималната работна заплата и ръст до 520 лева за 2018 г., 560 лева за 2019 г., 610 лева за 2020 г. и достигане на 800 лева през 2022 г. при средна работна заплата 1 700 лева. Тогава би се постигнало съотношение 47 на сто на минималната към средната заплата. Това се доближава до искането на синдиката минималното възнаграждение да е 50 на сто от средната работна заплата.

Конфедерацията настоява за ежегоден ръст на заплатите в реалния сектор и в бюджетните дейности поне със 100 -150 лева, коментира лидерът на синдиката Пламен Димитров. По думите му още от тази година може да се постигне такъв ръст.

КНСБ ще иска почти 1,4 млрд. лв. увеличение на разходите в държавния бюджет за следващата година, обяви лидерът на синдиката Пламен Димитров. От тази сума почти 920 млн. лв. се настоява да отидат за заплати. Още 472 млн. лв. са за капиталовите разходи и допълнителните плащания от хазната.

През миналата година синдикатът искаше 1,25 млрд., от които получи близо 700 млн. лв. Това показва, че нашите искания се чуват и са възможни. Скоро ще седнем да преговаряме отново с финансовия министър, заяви президентът на КНСБ.

Ако растежът върви в рамките на очакванията от кабинета, няма проблем да се даде тази сума, заяви Димитров. Според сметките на правителството в края на мандата БВП трябва да нарасне с 30 млрд. лв. Това означава поне 3 млрд. лв. на година повече. Дори и без планираните мерки за повишаване на събираемостта на приходите, исканите от КНСБ средства може да бъдат дадени, каза Димитров.

Аргументи в тази посока дава и ниското бреме на държавния дълг спрямо БВП, както и липсата на дефицит в сметките на финансовото министерство.

Всъщност това, което искаме, е допълнителен 1% от БВП на страната, не виждам проблем той да се преразпредели през държавния бюджет, аргументира се Пламен Димитров.

Бизнесът също не би трябвало да има проблем да увеличи заплатите. Сметките на КНСБ сочат, че от всеки лев брутна добавена стойност за заплати се отделят едва 20 стотинки. За сравнение, в Западна Европа това преразпределение между труда и капитала е приблизително 50:50.

Димитров допълни, че според последните данни на Евростат България е на дъното в класацията по заплащане.

Според него в управленската програма на правителството, която се очаква да бъде огласена тази седмица, е необходимо да се заложи целта България да постигне 60 процента от средното равнище на ЕС по жизнен стандарт в края на мандата. Във вътрешен план трябва да се стремим към относителна компенсация на наемния труд – 50% от БВП при сегашен дял от 42 на сто, както и към съотношение между минималната и средната работна заплата 47-50 на сто.

Синдикатът настоява за въвеждане на необлагаем минимум на нивото на минималната работна заплата за страната, прилагане на семейно подоходно облагане, въвеждане на данък върху финансовите трансакции (1 на сто) и разработване на методология за въвеждане на данък "богатство".

Според синдиката необлагаемият минимум следва де е комбиниран с нов размер на максималния осигурителен доход, който да е 10 пъти минималната работна заплата. Предлага се още да се въведе по-балансирана прогресивна скала с две стъпала на облагане - първо стъпало от 10 процента, което е за доходите над необлагаемия минимум до максималния осигурителен доход, и второ стъпало от 20 процента над максималния осигурителен доход.

От КНСБ препотвърдиха и предложението за въвеждане на минимална работна заплата за висшисти, които работят по специалността си, от 700 лева.