Има ли нужда от реформа на данъчната система?

Идеите за промени в данъчната система трябва да са обвързани с анализ на ефектите върху растежа на икономиката. Това каза председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова по БНР в коментар на инициативата "Да спрем машината за неравенства", която цели преразпределение на данъчната тежест. Според поддръжниците на инициативата системата на данъчно облагане е такава, че натоварва най-силно нискодоходните групи, което е несправедливо.

Менда Стоянова припомни, че в програмата на управляващата партия изрично се посочва, че данъчната система ще остане такава каквато е, “защото, когато говорим за данъци всички сме наясно, че трябва да говорим за данъчна система, а не само за един или друг вид данък”. 

По думите й системата на данъчното облагане у нас е стабилна и работеща, освен това нивата на преразпределение чрез бюджета остават по-ниски в сравнение с други европейски страни (по правило развитите страни преразпределят повече средства - като дял от БВП, чрез държавния бюджет - бел. ред.).

Председателят на бюджетната комисия смята, че данъчната система  - такава каквато е в момента в България, работи.

„Няма друга европейска държава, която да изземва чрез данъци и осигурителни вноски под 40 на сто от Брутния си вътрешен продукт, така както е в България”, допълни тя. По думите й това означава, че като равнище на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз.

„Философията, която изповядва нашата партия всъщност има два постулата - първо, от хората, които работят, да се изземва максимално ниско и държавата да не се прави на "майчица", която да преразпределя парите на хората, така както и на нея и е удобно, защото не винаги - има много такива примери в историята, държавата е най-справедливият преразпределител”, посочи Стоянова.

Според нея данъчната система работи и затова нивото на данъчното облагане като макроикономически показател не бива да се променя.

За нея основният въпрос, на който трябва да се отговори преди да се тръгне към данъчна реформа, е трябва ли “когато вървим нагоре, да правим точно в този момент въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли неизвестно по какъв начин”.

Според Стоянова поддръжниците на инициативата предлагат да се направят едни промени, така че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече доходи и печалби и съответно да намалим на останалите.

“Това е един много сложен въпрос, каза тя. За него дебатът е започнал, но в него трябва да се включат не само експерти, но и изчисления, защото трябва да е ясно, че трябва анализ всяка промяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде положителен за растеж на икономиката”, каза тя.

“Ако се въведе необлагаем минимум, разполагагаемите средства веднага ще влязат в потреблението”, посочи президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов по темата за данъците и доходите.

Манолов отбеляза, че синдикатът от години настоява за промени в данъчната система, сред които и за диференциация на ДДС у нас. 

Той посочи, че не е важно само какво се удържа при данъчното облагане, а и какво остава. Важното и значимото е какво остава и тогава, когато от един доход примерно от 500 лева ти останат 450 и от един доход от 10 000 ти останат ти останат 9 000, разликата се вижда, каза той.

"Това, което би се случило, ако се въведе необлагаем минимум е, че тези средства, които ще останат на разположение, моментално ще отидат за потребление - веднага. И ако този процес се направлява разумно, заедно с диференцираните ставки по ДДС, то тогава новопоявилите се средства, отиващи за потребление, ще отидат и в развитие на българското производство, а не за вносни стоки", каза Манолов.

По темата за за шансовете на България да влезе в еврозоната Менда Стоянова изтъкна, че за това важни са не само икономическите, а и политическите критерии.

Трябва да сме наясно, че за влизането ни и в Шенген, и в еврозоната в крайна сметка говорим за политически акт, но аз не смятам, че невлизането на България в еврозоната е някаква ужасяваща драма, защото ние сме доста по-различни от другите със своя валутен борд -  ние в момента имаме фиксиран курс към еврото, припомни тя.

“Така че не виждам такава драма и не виждам поради тази причина опасения от едно евентуално влизане, което, както виждате, не можем да предвидим във времето, за някакви негативни последици за българската икономика или за българските цени, инфлацията. Защото дори и да влезем, ние ще влезем при този курс, който имаме в момента”, каза тя.