Анализатор от S&P: България е по-добре защитена от външни рискове

Излишъците от фискалната и текущата сметка на България осигуряват по-добра защита от външни рискове, отколкото преди световната икономическа криза преди десетилетие, заяви старши анализатор от Standard & Poor’s в интервю, цитирано от Ройтерс.

Лудвиг Хайнц, главен анализатор на S&P за България, заяви, че планираното присъединяване на страната към валутно-обменния механизъм, предшестващ приемането на единната валута, е ясен сигнал за бъдещо повишение на рейтинга.
Други фактори, които биха допринесли за преразглеждането на рейтинга във възходяща посока, са по-нататъшно намаляване на лошите кредите и по-добро от очакваното фискално представяне.

S&P повиши перспективата за кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна през юни тази година, като заяви, че може да вдигне рейтинга на страната в следващите 12-24 месеца. Дългосрочният и краткосрочен кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута е BBB-/A-3. Следващата актуализация на рейтинга се очаква на 30 ноември.

"Икономиката се представя доста добре, от фискалната гледна точка нещата са много стабилни, дългът е на много ниски нива и правителството е постигнало излишъци през последните няколко години", коментира още Хайнц пред Ройтерс. Според него погледната отвън България изглежда много по-добре позиционирана в сравнение с преди няколко години.

Бившата комунистическа балканска държава очаква растеж от 3,6% през тази година и 3,7% през следващата. Правителството планира да завърши годината с излишък от 0,5%, а следващата с малък дефицит, пише Ройтерс.

„Вътрешното търсене ще подкрепи растежа през следващите няколко години“, смята Хайнц, като добавя, че рисковете за отворена икономика като българската могат да дойдат от забавянето на основния й търговски партньор - еврозоната.

„И въпреки че темповете на растеж са умерени, българската икономика е по-добре защитена, отколкото преди кризата от 2008 г.“, посочва анализаторът.

Финансовата система на България се стабилизира след сриването на четвъртата по-големина банка в страната през 2014 г., като нивото на необслужваните кредити се понижи до 8,5% през септември спрямо 11,4% преди година и над 17% преди четири години, припомня Ройтерс.

Според експерта от S&P се наблюдава бързо подобрение при необслужваните заеми, но те все още остават на високи нива спрямо други страни в Централна и Източна Европа като Унгария и Полша.

Въпреки че България отговаря на номиналните критерии за присъединяване към еврозоната, тя не успя с бързи крачки да премине през процеса. Европейската централна банка заяви, че българските банки изискват по-строг надзор преди да се премине към присъединяването. София пое редица ангажименти, включително да си сътрудничи с ЕЦБ, така че през юли 2019 г. тя да се присъедини, както към банковия съюз на блока, така и към ERM-2, пише още Ройтерс.