Все още сме сред "плахите" иноватори в ЕС

Иновациите са най-ефективният инструмент за постигане на висок и устойчив икономически растеж. Това означава да имаме хора с критично мислене и отворен ум, както и сила и смелост да отстояват идеите си. Това заяви президентът  Румен Радев на Четиринадесетия Национален иновационен форум "Интелигентни политики за иновационен растеж".

Повече пари от държавата

Президентът посочи, че днес българските иноватори имат своите предизвикателства, разходите за научно-изследователска и развойна дейност са далече от средноевропейските и от залаганите проценти от БВП в програмите ни.

„Години вече имаме програми, но нямаме реално финансиране от държавата, а тази дейност се финансира основно от бизнеса и от чужди инвеститори, което автоматично ни поставя в някаква зависимост от тях“, коментира Радев, по чиито думи съвкупният иновационен продукт е далече от желанията и възможностите ни, и разкрива сериозна институционална недостатъчност в развитието и прилагането на политики в тази област. –
Иновационната дейност е заключена само в няколко големи регионални центъра, а в развитите държави разпределението на тази дейност е хармонично по територията, което е гаранция и за хармонично развитие на регионите.“

Президентът напомни, че имаме традиции и постижения и трябва да използваме предимството си в лесния достъп до широколентов интернет например, в навлизането на нови високотехнологични производства, в голямата патентна активност на българските изобретатели, в склонността на българския бизнес да инвестира в научно-изследователската и развойната дейност, и най-вече в националния ни капитал – младите хора, които завоюват всяка година призови места в международни олимпиади по природни науки, математика и информатика.

„Иновативността е присъща на българина, като еманация на свободния дух, предприемачеството, въображението и смелостта на идеите. Тя е дълбоко закодирана в народа ни, вярвам, че с общите ни усилия ще направим така, че да може да се разгърне иновативният талант на българина и да ни изведе на иновационната карта на Европа, категоричен е Румен Радев.

Той не приема при този национален капитал в хората, които имаме, България да споделя последното място с Румъния и да бъде в групата на т.нар. „плахи иноватори“ в Европа.

„Очаквам в този процес да има подкрепата на държавата – като финансиране, като инвестиции в образованието, като стимули и като административни облекчения“, каза държавният глава.

Десетгодишно изоставане

Председателят на фондация "Приложни изследвания и комуникации" Огнян Шентов обяви, че България остава на равнището на 2010 г. по редица показатели за състоянието на развитието на иновационния потенциал.

Това според него е основният извод от анализа през годината. Той припомни, че за научно-изследователска и развойна дейност у нас се отделя под 1% от БВП, като намалява и броят на персонала, зает с научни изследвания.

Сравнителен анализ на резултатите от Европейското иновационно табло, което е измерител за развитието на националните иновационни екосистеми, показва, че България си е поставила за цел да премине от групата на „скромните“ към  „умерените“ иноватори  през програмния период 2014-2020 г., като постигне 50% от  средното равнище на иновативност за ЕС.

Анализът за тази година показва, че общият показател за нашата страна е 48% от средното равнище на ЕС през 2010 г.

На база тенденцията от преходните години българия вероятно ще постигне целта си до 2020 г., но без да предприеме сериозни реформи с интелигентни политики за иновационен растеж , тя ще остане сред най-неиновативните държави на Евросъюза, е прогнозата на на екипа, подготвил доклада.

„В такава критична за икономиката ни област през последните десет години относително сме изостанали, посочи Шентов, но открои участието на частния сектор в иновационната икономика на страната непрекъснато се увеличава.

Той е на мнение, че липсва устойчива подкрепа от държавния сектор, която по думите му все повече се превръща във възпиращ фактор.

„Страната ни би следвало да догонва водещи страни от Централна Европа“, отбеляза Шентов.

Нови политики

С неговата теза не се съгласи заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева. Тя заяви, че България трябва да заеме достойно място и да не сме „плахи“.

„Целта догонване на държави вече няма да ни върши работа, смята тя и предложи да се смени начинът на мислене и да се концентрираме върху умни решения. – Да не се опитваме да догонваме, а да направим "лъвски скок".

Според Ангелиева не само нашата страна има проблем с науката и иновациите, с комерсиализирането на научните резултати, а това се отнася и за държави като Германия и Франция.

„Планираме да реализираме нов публичен инструмент за подкрепа на развитието на научната и развойна дейност в България“, обяви Карина Ангелиева. – Предвижда се създаването на агенция, която да обедини научния мениджмънт и управлението на центровете, създадени по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж". Да се обединят и модернизират научните обекти, включени в пътната карта за научна инфраструктура. В агенцията ще се концентрират и новите инструменти по отношение на отворен достъп и достъп до научни резултати, включително чрез изграждането на български "облак" за научни изследвания.“

Заместник-министърът на образованието и науката настоя за по-голяма роля в науката и иновациите на публично-частно партньорство. Тя цитира данни, според които повече от 30% от бюджета на ЕС в тази област е затворен в ПЧП, но засега България не участва в това разпределение.

Ангелиева призова в бъдеще при научните изследвания да се залага на принципа за  по-добри взаимоотношения с научни институции и гражданското общество.

Бизнес инициативи

Николина Хинкова, член на борда на директорите на „Мехатроника“ Габрово, поиска да се култивира в обществото  положителна представа за предприемачите. По думите ѝ  трябва да има повече инициативи за надграждане уменията на работниците, но не само на безработните.

Сред изискванията на бизнеса тя изброи необходимостта от намаляване на документооборота на фирмите,  моралната поддръжка на износителите за изложения в чужбина.

„Да се осигури инфраструктура за иновативно производство с единни иновативни стандарти, което ще поевтини продукцията“, каза още Хинкова.

Днешният форум приключи с церемония по награждаването на победителите в конкурса "Иновативно предприятие на годината". В него са били номинирани 25 фирми от различни сектори - всички те получават новата марка на фондацията "Приложни изследвания и комуникации" – "Високи постижения в иновациите".