Драмата с Изборния кодекс топи ниското доверие в организацията на вота

Промените в изборното законодателство допълнително задълбочават и бездруго ниското доверие в изборния процес у нас. Решението за връщане на преференциите се одобрява, но не успява в достатъчна степен да отмени подозрението спрямо властта, че търси конюнктурни ползи с оглед предстоящите евроизбори. Това са изводите  от независим експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен между 19 и 21 февруари сред 800 души в цялата страна.

Българите автоматично подкрепят всякакви форми на „отваряне“ на изборния процес към гражданите – преференциално гласуване (подкрепено от мнозинство от 70%), машинно гласуване (75%), дори и възможността практически всички българи в чужбина да могат да гласуват (78%). Затова и 63% не одобряват гласуването на ГЕРБ, ДПС и НФСБ, което на практика обезсили преференциалния вот. 24% го подкрепят, а останалите се колебаят. 

59% се съгласяват с обвинението, чe като цяло, с промените в изборните правила, управляващите се стремят към „служебна победа“, 30% се противопоставят на това мнение, а останалите се колебаят. Високият процент критичност идва от това, че зад подозренията спрямо властта застават не само привържениците на парламентарната опозиция, но и хората, които не биха гласували, както и голямата част от другите опозиционно настроени граждани.

Според Вас евроизборите ще бъдат по-скоро честни или по-скоро нечестни?

vot

Тази картина се повтаря и при въпрос дали предстоящите избори за членове на Европейски парламент ще бъдат честни: 52% смятат, че по-скоро няма да са честни, а 37% смятат, че изборите по-скоро ще са честни. Останалите се колебаят. Данните са в синхрон с традиционното за последните години съмнение сред обществото за честността на изборния процес. Тревожното този път е, че очакването за нечестни избори се споделя от повече от половината запитани.   

На този фон решението на Борисов за частично преосмисляне на промените закономерно среща висока подкрепа – 74% са „за“ това решение, а 17% са „против“. Останалите се затрудняват да формират позиция.

Това решение на Борисов на свой ред хвърля съмнение върху решението на БСП да напусне парламента – 55% не го одобряват, а 37% го одобряват, като останалите се колебаят. Данните обаче едва ли отразяват в пълна степен решението на Нинова депутатите от БСП да се откажат и от заплатите си.

Връщането на преференциите и решението за смяна на ЦИК обаче са само част от по-общите въпрос за честността на изборната процедура. Явно и затова решението на Борисов не успява засега да елиминира подозренията, че ДПС всъщност е скрит партньор на властта - 50% споделят това мнение, а 28% са на обратната позиция, при 22% колебаещи се. Равнището на принципно неприемане на евентуално пряко участие на ДПС във властта остава високо – 58%.

На обратното мнение са 36%, а останалите се колебаят. Подобни нагласи не говорят за достатъчно развита демократичност на съзнанието – което да допусне, че всяка представена в парламента партия би следвало да има право на участие във властта.

За приключилата наскоро Мюнхенска конференция по темите на сигурността 92% приемат, че ЕС трябва да води по-независима политика от САЩ. Това е практическо обществено единодушие. 

Високото доверие в президентската институция на фона на традиционно по-ниското доверие в парламент и правителство карат мнозинството от запитаните да се солидаризират с позиция за ненамеса във Венецуела – 69% избират тази опция, а 20% предпочитат правителствената позиция по кризата в латиноамериканската страна.

Българското масово съзнание традиционно е против намеси и президентската позиция е в синхрон с масовите нагласи.