Л. Борисов: Забавяне на икономическия растеж не означава криза или рецесия

Данните за забавяне на икономическия растеж не означават криза или рецесия, а доближаване на пика на икономическия цикъл. Това коментира заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов на кръгла маса на тема “Нова икономическа криза в България – кога и защо?”, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси.

Той се позова на Международния валутен фонд, като според неговия последен доклад глобална рецесия все още не е налице, но въпреки това в анализа се допуска, че рискът от спад в световния ръст се е увеличил. Това е един от най-авторитетните източници, споменаващи възможността за нова икономическа криза, отбеляза Борисов.

„Фондът посочва някои от основните фактори, застрашаващи растежа, като влошаване на глобалните финансови условия, съпроводено със спадането на цените на много ценни книжа в края на 2018 г., но оптимистичното е, че има частично възстановяване на пазарите от началото на тази година", допълни той, цитиран от пресцентъра на Министерството на икономиката.           

Според Борисов данните за забавяне на икономическия растеж не означават криза или рецесия, а доближаване на пика на икономическия цикъл. Борисов е категоричен, че България разполага с механизми и структурни политики, с които да преодолее предизвикателствата.    

По думите му други ключови фактори, свързани с глобалната икономика са забавянето на ръста на китайската икономика, включително напрежението в търговската област със САЩ, протекционизмът, както и BREXIT.

„Това че страната ни е на трето място в ЕС по отношение на държавен дълг спрямо БВП, поддържането на финансова стабилност, както и повишения кредитен рейтинг на България от повечето агенции дават основа за добри прогнози за ръста на икономиката ни“, подчерта икономическият заместник-министър и допълни че  тези три показателя показват, че в България има устойчивост и добра бизнес среда.

Икономическият заместник-министър прогнозира, че страната ни ще има устойчив икономически ръст през следващите години.

“Растежът в България за 2017 г. беше 3,8%, а очакванията ни през настоящата година са той да достигне 3,7%. Амбицията на министерството на икономиката е да надскочим този индикатор, заяви Борисов, като очаква икономическият растеж и през настоящата година ще бъде движен от потреблението, износа и инвестициите, но с по-голям акцент върху инвестициите.

„Според последните предварителни данни на БНБ от преди седмица през 2018 г. преките чуждестранни инвестиции в България достигат 1,532 млрд.евро, което е увеличение с над 10% спрямо предходната 2017 г., когато в страната са постъпили 1,389 млрд.евро. Инвестициите в структурата на БВП ще имат вече все по-ключово значение, а прогнозата ни за тях  е за ръст от за 9,5% в реално изражение през 2019 г.“, подчерта той.

На фона на икономическите показатели на еврозоната за 2018 г., които се още на са налични, но очакванията са данните за икономическия ръст в Европа да са по-ниски в сравнение с 2017 г. , “ситуацията в България има по-оптимистични перспективи, макар и в по-умерен план“, заяви Лъчезар Борисов. Той е категоричен , че включването на страната в „преддверието“ на еврозоната, както и целенасочените политика за инвестиции и условия за инвестиции ще допринесат за това.

Той подчерта инвестициите в образование, в наука в човешки капитал, в техническа, социална и финансова инфраструктура, както и усилията за привличане на високотехнологични чужди инвестиции, които съвместно да трансформират българската икономика.

“Целта е с по-малко ресурси да създаваме по-големи нива на добавена стойност, растеж, респективно и благосъстояние за гражданите, подчерта зам.-министърът и напомни, че зараяди отворената българска икономика, процесите в нашата страна ще се влияят от инвестиционната активност и развитието на външната търговия. “Мерки за справяне с евентуални негативни процеси трябва да бъдат взети при проява на ясни индикатори, че такова развитие ще настъпи”, завърши Борисов.