Успех при цигарите има, а при горивата - кога?

Незаконната търговия на цигари в страната е на рекордно ниско ниво – за последното тримесечие на 2018 г. данните от проучването на празните кутии показват 4,4% дял на опаковките, непредназначени за вътрешния пазар. Тъй като има разлики по отделните тримесечия, важно е да уточним, че 1) общата тенденция е в посока надолу и 2) средно-претегленото ниво за цялата 2018 г. на потреблението на цигари, непредназначени за местния пазар, на база общия обем на пазара на цигари, е 5% спрямо нива от 6-8% за 2016-2017 г. Изследването се прави по вече широко познатия метод – на база на изхвърлени кутии цигари, като са събрани 5 800 опаковки в 20 големи града в страната, както и още 700 празни опаковки в 6 фокусни града, предимно в погранични райони, пише в свой анализ Петър Ганев, старши изследовател на ИПИ. 

Какви са финансовите измерения?

През 2018 г. приходите от акцизи върху тютюневите изделия възлизат на над 2,5 млрд. лв., което е с около 170 млн. лв. повече спрямо 2017 г. Традиционно около 98% от тези приходи идват конкретно от цигарите. Към тази сума обаче трябва да прибавим и платеното ДДС върху тези тютюневи изделия, което е над 600 млн. лв. Така общият приход за бюджета от облагането на тютюневи изделия вече е над 3,1 млрд. лв., което гони 10% от всички данъчни постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) по консолидираната фискална програма, т.е. бюджета на широкото правителство.

Криминалните приходи от незаконната търговия с тютюневи изделия също са концентрирани в цигарите. Вземайки под внимание дела на намерените опаковки, непредназначени за местния пазар, както и факта, че незаконните цигари се продават на цена в рамките на 50-70% от тази на легалните, приходите от незаконната търговия на цигари се изчисляват в рамките на 100-130 млн. лв. Тази сума не е за пренебрегване, но трябва да отбележим, че само допреди няколко години криминалните приходи от нелегалните цигари бяха над 400 млн. лв. на година. Повече за пазара на цигари и криминалните приходи може да се види в доклада на ИПИ „Икономически анализ на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и ефектите върху незаконната търговия (2007-2017)“.

Коя е рисковата група?

Преди една година ИПИ и Алфа Рисърч, в рамките на инициатива на ИПИ под мотото „По правилата“, проведоха мащабно проучване сред 5 200 пушачи в страната. Получените резултати за дела на незаконните цигари потвърдиха данните от изследването на компаниите в сектора. Делът на опаковките с поне един нелегален признак беше 5,6% - много сходен с резултатите от проучването на празните опаковките към същия период. С други думи, проведената алтернативна социология потвърди резултатите на компаниите – различия и по-резки флуктоации по области са възможни, но на национално ниво картината е такава.

Потенциално рисковата група пушачи обаче е по-широка. Допитването на ИПИ и Алфа Рисърч показа, че 11,7% от пушачите са купували незаконни продукти в един или друг момент през последните 2-3 години. Това са около 250 хил. пушачи, които по принцип са склонни да потребяват незаконни цигари и са го правили сравнително скоро. Затова политическата воля е изключително важна, тъй като нелегалният пазар лесно може да се увеличи при евентуално разпускане на строгия контрол.

Защо има успех с цигарите?

Няколко са факторите, които обуславят успеха на борбата с контрабандата на цигари. На първо място водещите играчи на пазара имат стимул да се борят с незаконната търговия. Над 85% от цената на цигарите са данъци, което означава, че държавата има огромен интерес потреблението на цигари да е легално и съответно да има приходи в бюджета – вече споменатите над 3,1 млрд. за 2018 г. В същото време пазарът е доминиран от големи международни играчи, които също имат интерес нелегалната търговия да се ограничи – неслучайно изследването на празните опаковки е частна инициатива и се финансира от самите компании.

Проучването на празните опаковки се прави в цяла Европа и е широко признат метод за адекватна оценка на нелегалния пазар. В други криминални дейности не е точно така – за корупцията например имаме само „възприятия за корупция“, но нямаме подобен солиден метод за оценка на корупционния оборот. Ограничаването на контрабандата на практика дава солиден политически аргумент за борба с престъпността, който може и бива използван, в т.ч. на европейската сцена, в противовес на критики за неработеща съдебна система, коруция и т.н. Не е случайно, че се справяме най-добре именно там, където има обективен измерител.

Измества ли се фокусът към горивата?

Донякъде парадоксално, но по време на представянето на последното проучване на незаконната търговия на цигари в присъствието на премиера и главния прокурор се говори повече за другата голяма акцизна категория – горивата и по-малко за цигарите. До 2015 г. акцизните приходи от горива леко надвишаваха тези от тютюневи изделия. След 2015 г. ръстът в приходите от тютюневи изделия е по-стабилен от този при горивата и към 2018 г. тютюневите изделия носят с 220 млн. лв. повече акцизни приходи спрямо горивата. Тук, разбира се, трябва да отчетем лекото покачване на акцизите при цигарите, но също така и големия спад на нелегалния пазар след 2015 г.

Остава обаче впечатлението, че при цигарите пътеката вече е отъпкана – има политическа воля, прави се редовно и обективно проучване на нелегалния пазар от големите компании, институционалната рамка влиза в крак (последно беше инкриминирано производството и разпространението на нелегални тютюневи изделия) и на практика това носи резултати. При горивата като че ли всичко това тепърва предстои.

Достатъчно е да направим следното сравнение. Докато най-голямата тема при горивата е как “камери ще следят всеки литър гориво“, то при цигарите влиза „трак енд трейс“ система, която ще позволява онлайн да се следи всяка кутия цигари – не просто на ниво производител и вносител, но доставчикът ще отбелязва точно коя кутия в кой магазин се продава. Подобна система всъщност няма нужда от камери.