Парламентът отхвърли ветото на президента върху промени в Изборния кодекс*

Единодушно със 154 гласа парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Изборния кодекс. То е структурирано в пет групи аргументи. 

Законът ще бъде изпратен на президента за обнародване в "Държавен вестник" в седемдневен срок, обяви председателят на НС Цвета Караянчева, цитирана от БТА. 

НС отхвърли президентското вето

1 / 15

НС отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Изборния кодекс. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Още галерии

Промените в Изборния кодекс бяха гласувани в парламента на 14 февруари и завишиха прага за преференциалния вот.

След гласуването БСП напусна парламента. На 18 февруари след серия критики ГЕРБ обещаха, че ще върнат преференциите и ще задействат процедура за нова избирателна комисия.

Президентът Румен Радев върна промените в Изборния кодекс за ново обсъждане на парламента на 25 февруари. Според него промените лишават гражданите от възможността да гласуват преференциално за личности и привилегироват партийната воля над тази на избирателите. Освен това не въвеждат критерии за определяне на секциите при поетапно въвеждане на машинното гласуване, а прагът от триста избиратели лишава малките населени места от правото да гласуват машинно.

Днес групите в Народното събрание дадоха заявки за нови изменения в изборното законодателство, предаде БНР.

"БСП делегитимира изборния процес, като внуши, че тези поправки са направени, за да бъдат фалшифицирани изборите. Сега практически делегетимира и президентската институция ", каза Тома Биков от ГЕРБ по адрес на отсъстващите социалисти.

IMG_7149

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

"Обединени патриоти" се разделиха за праговете на преференциите. Искрен Веселинов от ВМРО обясни, че няма да подкрепят ветото не само заради заявката на ГЕРБ да върне старите прагове на преференциите, но и заради цялостните мотиви на президента.

"В него се правят фалшиви внушения за това, че ще липсва съдебен контрол върху решение на изборната администрация, че обикновеното мнозинство ще бъде основно за вземане на решения в ЦИК и в другите комисии, за машинното гласуване", каза той, цитиран от националното радио.

Лидерът на Национален фронт за спасение на България Валери Симеонов отхвърли намерението на ГЕРБ за връщане на праговете на преференциите: „Тук се дава възможност за нечистоплътно изместване на всяка цена с използването на роднински връзки, на влияние, на натиск“.

От "Воля" се обявиха против машинното гласуване и настояха за дистанционно гласуване и премахване на праговете на преференциите.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че истинските ограничения в последните промени в изборните правила не са отчетени. Той визира ограничения брой секции - до 35, които могат да се разкриват в държавите извън Европейския съюз и призова президента да сезира Конституционния съд:

"Тези законови текстове, които лишават българските граждани от избирателни права, са противоконституционни“, каза той. От ДПС няма да се откажат от високите нива на преференциите.

ГЕРБ обяви, че ще върне старите прагове на преференциите, като внесе своя законопроект, след като бъде отхвърлено ветото на президента.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова определи като "сделка" между ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" отхвърлянето на ветото. "ДПС, ГЕРБ и Обединени патриоти в пълно съгласие отхвърлят аргументите на президента, а и нашите. Аз определям това като поредната сделка, особено с ДПС. Цената на тази сделка търсете в петък в дневния ред на парламента. Точка първа е Законът за вероизповеданията", заяви Нинова на пресконференция в централата на партията, цитирана от БТА.

По думите й ГЕРБ опрощават на мюфтийството задълженията към държавата.

По-късно в отговор на обвиненията на Нинова Йордан Цонев от ДПС заяви, че решението да се финансират вероизповеданията в България е взето на два последователни консултативни съвета за национална сигурност през 2017 г. при президента Румен Радев, предаде Dnes.bg.

Това е станало на базата на доклади на специалните служби, че Главното мюфтийство се финансира от чужда страна и това застрашава националната ни сигурност. "Целта на финансирането на българската страна е да се прекъснат всякакви зависимости, за какви сделки говорим", каза Цонев.

Дълговете на Главното мюфтийство, които вероятно ще бъдат опростени с поправките в закона, са над 10 млн. лева, а на православната църква няколко хиляди лева. Промените в Закона за вероизповеданията ще бъдат обсъдени в петък от парламента.

*Новината е допълнена в 12:10 ч. и в 16:32 ч.