Кой може да се възползва от правото да бъдеш "забравен"?

Все повече осъдени престъпници искат да заличат миналото си, позовавайки се на европейски регламент за личните данни. От началото на годината в Комисията за защита на личните данни са постъпили над 10 сигнала за премахване на информация от печатни и електронни медии. Тази тема коментира в ефира на БНТ Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Той уточни, че става дума за т.нар. "право да бъдеш забравян", което беше въведено още преди регламента GDPR.

Темата доби популярност заради заведен съдебен иск на добилия популярност след предаване на "Господари на ефира" екстрасенс Деси от Пелово – Десислав Велков. Въпросното лице е осъдено за блудство, а от началото на годината разпраща искания до всички медии, отразили казуса, да изтрият публикациите. 

Караджов обаче обясни, че правото да бъдеш забравен със съдебно решение е неприложимо при информация за журналистически цели, когато темата е обществено значима. Когато деянието е обществено опасно, може да бъде отказано да бъдеш "забравен", каза той. С други думи - правото да бъдеш забравен е неприложимо за престъпници.

Председателят на КЗЛД даде още примери. Според него публикация за даден човек може да бъде изтрита от медия, ако той е бил заснет от камера, без да знае.

"Правото на оттегляне на публикация има човек, който например е разследван, че си е сложил незаконно видеонаблюдение пред жилището си. Тогава темата не е от обществено значение", добави още Караджов.

Той уточни, че ако някой иска дадена статия да бъде изтеглена от медиите, първо трябва да се обърне към тях, а ако те откажат, лицето може да се обърне към Комисията за защита на личните данни, която ще реши дали физическото лице има право или медията е използвала неправомерно данните за него.