Увеличават се необходимите средства за издръжка на домакинствата

При това темповете на нарастване на СРЗ са по-слаби или почти същите в сравнение със средните за страната (9,4 на сто), като нарастването във Видин е с 8,7 на сто, Благоевград с 8,4 на сто, Кюстендил с 9 на сто, Силистра с 9,4 сто.

Ръстът на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. От тук следва, че тези темпове на нарастване са определено недостатъчни, за достигане на необходимите средства за живот и чувствително подобряване на благосъстоянието на населението.

Обезпокоителни са данните за устойчивото задържане на обхвата на работещите бедни на 10 на сто през последните две години.

Тревожна е ситуацията при доходите на пенсионерите, констатират от КНСБ. Средното увеличение на пенсиите с 3,8 на сто от средата на 2018 година почти се заличава от инфлацията.

Така техните реални доходи нарастват едва с 1 на сто или де факто остават почти без промяна. Очакваното увеличение на пенсиите от 1 юли 2019 г. с 5,7 на сто в известна степен ще компенсира нарастването на цените, но тези темпове на нарастване не са достатъчни, за да осигурят по-достоен живот на възрастните хора, след като почти всеки трети на 65 и повече години живее в бедност, смятат от КНСБ.

Последните данни от изследването за доходите и условията на живот показват, че съотношението на доходите на най-богатите и най-бедните 20 на сто от населението в България бележи намаление и достигна 7,7 пъти. Ситуацията остава критична, въпреки отчетеното слабо намаление спрямо предходната година (8,2 пъти).

Отчита се подобряване на благосъстоянието на населението през 2018 г., като резултат от намаляване обхвата на бедното население в България спрямо предходната година (от 23,4 на сто през 2017 г. до 22 на сто през 2018 г.).

Намаление също се отчита и при хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване ( от 38,9 на сто през 2017 до 32,8 на сто през 2018 г.).

През 2018 г. общият годишен доход средно на лице достигна 6013 лв. (средномесечно 501 лв.), като бележи ръст спрямо предходната година от 7,6 на сто. Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети и през 2018 г. нараства спрямо предходната година с 9,8 на сто, като това е най-високият номинален ръст от последните 5 години.

Темповете на нарастване на реалния общ доход за периода 2009-2018 г. в сравнение с тези на издръжката на живота показват положителна тенденция. За десет годишен период реалният общ доход средно на лице нараства с 32,5 на сто, като изпреварва ръста на издръжката с близо 10 процентни пункта.

27,9 на сто от домакинствата са с общ доход на 1 лице до 348 лв. (официална линия на бедност за 2019 г.), или близо до 2,012 млн. лица. Спрямо същия период на предходната година броят нараства с около 122 хил. , когато са представлявали 26,2 на сто при линя на бедност от 321 лв.

42,5 на сто от домакинствата са с общ доход на един човек от линията на бедност (348 лв.) до необходимите средства за живот (или около 3,066  млн. лица). За едногодишен период се отчита намаление с около 332 хил. души (при 47,1 на сто през същия период на 2018).

29,6 на сто от домакинствата са с общ доход на едно лице над издръжката на живот (610 лв.), а това представлява около 2,135 млн. лица (нарастване с около 209 хил. души), след като през същия период на 2018 г. са 26,7 на сто.
За трета поредна година тримесечните темпове на издръжката на живота отчитат тенденция на положителна промяна.

Нарастването на издръжката на живота през март 2019 г. се дължи главно на нарастване на разходите за хранителни стоки, които са основно разходно перо за българските домакинства и особено за домакинствата с ниски доходи, констатират от КНСБ.

В България делът на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия бюджет на домакинствата представлява средно 29,7 на сто, като при най-ниско доходните групи са около 35-40 на сто.

Така че поскъпването на хранителни стоки от първа необходимост практически ограничава възможността за разширяване на разходите към други жизнено важни услуги. За сравнение тези разходи средно за страните от ЕС са около 12 процента.

Отчита се съществен напредък към нарастване на доходите, от което следва намаляване на дела на домакинствата в страната, които живеят с общ доход на един човек под необходимите средства за издръжка на живота - от 77,6 на сто през 2016 г. до 70 на сто.

Делът на бедните домакинства обаче запазва високи нива.

Очертава се ясно изразена тенденция на повишаване на доходите при високодоходните домакинства, които регистрират размер на доходите над средната издръжка на живот. Следователно от икономическия подем на страната не са облагодетелствани всички, по-бързо нарастват доходите при високоплатени отрасли и икономически дейности, а това води до силно разслоение на обществото и поляризация между най-богатите и най-бедните, констатират от КНСБ.

Още по темата вижте в анализа на Bloomberg TV Bulgaria!