ИПИ: За какво са ни нормативни документи, ако всеки проблем се решава от премиера

За какво са ви стратегии, закони или куп други нормативни документи, като всеки обществен проблем се „решава“ еднолично от премиера? Схемата от години е една и съща – назрява проблем, обикновено причинен от неадекватна политика, провежда се среща при министър-председателя и проблемът „изчезва“[1].

Това пише в анализа на експерта Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. 

Има проблем с тол системата - следва среща при премиера и отлагане на въвеждането на системата и преоценка на цените.
Има проблем с цените на електрическата енергия на борсата – следва среща при премиера и цените намаляват.
Има проблем с т.нар. Закон за горивата – следва среща при премиера и отлагане на действието на закона.

До момента най-яркият бенефициент от тази схема са държавните и общинските лечебни заведения. Въпреки че предвидените през 2019 г. средства в бюджета за здравеопазване са с 500 млн. лв. (11,6%) повече в сравнение с очакваното изпълнение за 2018 г., от началото на годината, след срещи с премиера, са отпуснати допълнително още около 91 млн. лв. за лечебни заведения:

    - 30 млн. лв. за общински и областни болници;
    - 50 млн. лв. за увеличаване на минималното заплащане на медицинските специалисти;
    - 8 млн. лв. за довършване на сградата на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол
    - 3,5 млн. лв. детската специализирана педиатрична болница в София.

Както вече писахме отпускането на допълнителни средства за дейности, с които се цели увеличаване на заплати, в най-добрия случай е на ръба на закона, а и повдига въпроси за предоставяне на държавна помощ.

На този фон през седмицата е публикувана за обществено обсъждане Наредба за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове. Според мотивите към нея основната ѝ цел „е постигане на по-добро финансово управление и стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения чрез въвеждане на единни правила за финансово управление“.

Не става ясно обаче как ще се прилага тази наредба, след като всеки проблем в сектора се решава след среща с премиера с наливане на допълнителни пари, а самият той еднозначно заяви, че болници няма да се закриват. С други думи първо премиерът трябва да спре да се меси в работата на ресорните министри и подопечните им търговски дружества, а след това може да се мисли за въвеждане на нови подзаконови нормативни актове.

Предложената наредба изглежда странна, защото почти изцяло дублира разпоредбите на редица закони и не става ясно какво точно би се променило след евентуалното ѝ приемане:

    - С нея се въвежда задължително спазване на принципите за законосъобразност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и добро финансово управление – тези принципи са уредени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и лечебните заведения и сега са длъжни да ги спазват;
     - Въвеждат се изисквания за счетоводната отчетност – те са уредени със Закона за счетоводството и лечебните заведения и сега са длъжни да ги спазват;
    - Определят се показателите за наблюдение и контрол – данни за показателите и в момента са налични, а информация за тях се публикува на страницата на Министерството на финансите на тримесечна база.

Като цяло наредбата има характер по-скоро на указание на министъра на здравеопазването, отколкото на нормативен акт, чиято цел е да уточни прилагането на съответните закони. Нещо повече – в мотивите към наредбата също се обръща внимание, че изискванията в наредбата и сега се прилагат:

„Принципите се спазват от лечебните заведения и понастоящем по силата на Закона за публичните финанси. […] Показателите за наблюдение и контрол се генерират и понастоящем от лечебните заведения, а в по-голямата си част те се представят и понастоящем и анализират от органите на управление и принципалите на лечебните заведения.”

Освен че наредбата дублира разпоредбите на редица закони, продължава да липсва реална оценка на разходите на лечебните заведения за предоставяне на здравни услуги по линия на клиничните пътеки. По линия на счетоводната отчетност би следвало да се изисква информация както за средната стойност на пациент за лечение по дадена клинична пътека, така и разбивка на тези разходи по функционалната принадлежност, икономическия характер, дейности, постоянни/променливи, присъщи/неприсъщи и т.н. По този начин може да се направи реална оценка на икономическата ефективност и ефикасност на лечебните заведения.

Това ще помогне и за реалното остойностяване на клиничните пътеки. В резултат на подценяването на редица клинични пътеки в момента много дейности са недофинансирани и водят до загуби и трупане на дългове за болниците. С други думи без да има обективна оценка на реалната (а не административно определената с Националния рамков договор) цена на клиничните пътеки, няма как да се търси сметка на дадено лечебно заведение защо е на загуба или има просрочени задължения.

Подобряване на контрола, отчетността, прозрачността и качеството на предлаганите услуги от лечебните заведения са чудесни цели, но предложената наредба не помага за постигането им, тъй като единствено дублира вече действащи разпоредби. Директните собственици на лечебните заведения – Министерство на здравеопазването и общините, и в момента имат възможността да изискат всичко това и е абсурдна идеята, че липсата на политическа воля за добро управление ще бъде превъзмогната с приемане на нов нормативен документ. След като липсва воля за добро управление, следва да се въведе конкуренция при финансирането и този проблем ще се разреши по естествен път. Но пък и за това трябва воля.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
[1] Най-често просто се отлага във времето, което допълнително затруднява и оскъпява разрешаването му. Нещо като замитането на боклук под килима.