Все повече фирми в България работят „на светло“

Все повече фирми работят „на светло“. Борят на компаниите, които си плащат данъците и извършват дейността си легално, се увеличава с 4,55 пункта, като достига рекордно високи нива. Това показва композитния индекс "Икономика на светло" за 2018 г., изготвен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Според доклада до 2023 г. 84% от българската икономика ще работят на светло. Показателят се е повишил от 74,55% през 2017 г. до 79,10% през миналата година.

От бизнеса твърдят, че причините за това са финансовата и икономическа стабилност, мерките за подобряване на бизнес средата и за ограничаване на сивата икономика.

аиб

От АИКБ отчитат, че има и подобрение в комуникацията между властта и бизнеса и допълват, че увеличеният обем на износа на България и отсъствието на миграционен натиск по границите на страната ни са фактори, които също са повлияли бизнесът да изсветлява все повече. Според доклада тази тенденция е трайна и ще продължи.

Работодателите обаче подчертаха, че липсата на квалифицирана работна ръка и повишаването на минималната работна заплата са довели до повишаване на „сивите“ практики в някои сектори.

"Административното повишаване на минималната заплата с по около 10% всяка година не кореспондира с нарастването на производителността в българската икономика. Европейската комисия препоръчва на страната ни възможно най-скоро да приеме прозрачен механизъм за определянето на минималната заплата, но преговорите между социалните партньори по темата засега са напълно замразени", обясни Стефан Петранов, който е ръководител на екипа, създал методологията за композитния индекс "Икономика на светло". Investor.bg припомня, че казусът се обсъжда горещо по време на дебатите около Закона за държавния бюджет всяка есен, но към момента така и не е намерено работещо решение, което да удовлетворява както исканията на работодатели, така и и исканията на синдикатите. От размера на минималната работна заплата зависят много плащания и различни видове обезщетения. 

„Негативните тенденции обаче са без промяна в последните години. Основно неблагоприятно влияние върху бизнес средата оказва качеството на образованието и „мъчителното“ придвижване на реформите на пазара на труда“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев.

Той добави, че е редно да се вземат мерки, защото в сивата икономика се губят много средства, които не влизат в държавния бюджет и спъват воденето на добри социални политики. По думите му по този начин много фирми търпят нелоялна конкуренция от страна на компаниите в сивата икономика, които си позволяват да правят „дъмпинг“ на цените и да „крадат“ работници.

Велев обърна внимание, че и изсветляването е можело да бъде в по-големи обеми, но е повлияно и от външни фактори. За пример той посочи безпокойството от назряващите търговски конфликти между САЩ и Китай и между САЩ и ЕС. По думите му голямо влияние са оказали и задълбочаващата се политическа и икономическа криза в Турция, както и конфликтите в Сирия и Украйна.

Но като цяло относителната политическа стабилност се е отразила положително на състоянието на икономиката, твърдят от АИКБ.

аикн

Работодателите похвалиха усилията на Националната агенция за приходите (НАП) и кампанията за изсветляването на фирмените каси. „Година след началото на проверките на приходната администрация, сумата в касите на дружествата е намаляла с 5 млрд. лв. и е отчетено увеличение на данъка върху дивидентите с над 130 млн. лв.“, каза още Петранов.

Той подчерта, че благоприятно отношение към подобряване на бизнес средата има извършената промяна в Закона за счетоводството от края на 2017 г., според която 3637 микропредприятия са били освободени от задължителен одит на годишните финансови отчети, което значително е облекчило административната тежест за тях.