Алфа Рисърч: Увеличават се критичните оценки към стила на управление на страната

Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. Както показват и последните политически скандали обаче, те биват разчетени от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция.

Това показва проведеното от 10 до - 16 септември национално-представително проучване на Агенция Алфа Рисърч на базата на интервюта на 1023 пълнолетни граждани, с което се изследват тенденциите в обществените нагласи преди местните избори.

От данните се разбира, че правителството и премиерът успяват да запазят нивата си на оценка от юни, регистрирани непосредствено след европейския вот. С 27,5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.

Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54,8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).

При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%). Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават закотвени към много ниски нива на обществено доверие.

През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев (който добавя 5% ръст в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.

Националното проучване не е представително за изхода от местния вот, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно. То показва обаче някои по-характерни нагласи на избирателите, които могат да се окажат съществени за изхода от кметските надпревари.

Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Това може да се дължи както на все още незапочналата реална предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.

Силно поляризирани са нагласите по оста „запазване на статуквото или промяна в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов градоначалник.

На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини.
   
Изострянето на критичните настроения е най-големият резервоар за гласове срещу действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия потенциал за протестен вот.

Интересното, което показва настоящото проучване обаче е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, „срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа „против“.

Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин.

Сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10% от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.
   
В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ.

Към момента обаче липсва консолидираща избирателите алтернатива. Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ“ показва силно фрагментирани предпочитания – към БСП – 17%, към партия на Слави Трифонов – 12%, Демократична България – 4,9%, Обединени патриоти – 3,8%, към друга политическа сила – 8,9%. Както тази дисперсия, така, в още по-голяма степен – и взаимната противоречивост между опозиционните формации, показва защо, макар и със силно стеснена подкрепа, ГЕРБ продължава да удържа позиции.

В началото на септември ГЕРБ (21,5%) запазва електоралното си предимство в национален план пред БСП (18,7%).

В настоящото проучване Алфа Рисърч измерва и потенциала на вече заявената от Слави Трифонов партия – „Няма такава държава“. Тя стартира с подкрепа от 8,3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и ПП „Воля“, без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа.
   
Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8,6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4,8%), а доскорошният им партньор „Атака“ влиза в политическия сезон с подкрепа от 1,9%.
   
След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, „Демократична България“ стабилизира общите си позиции (4,1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.