Теодора Петкова: КСО е неразделна част от корпоративния ДНК на банковия сектор

Корпоративната социална отговорност (КСО) не е мит. Това със сигурност можем да кажем ние от банковия сектор в България. Банките са социално ангажирани институции, а инвестициите в устойчиво развитие са основен елемент от дейността им, коментира Теодора Петкова, член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.

”Нашата роля и отговорност е да подкрепяме дългосрочната бизнес устойчивост, тясно свързана с цялостното благосъстояние и развитие на обществото”, посочи тя в най-новото издание на АББ.

Проекти с кауза

Според Теодора Петкова банковият бизнес е човешки бизнес, в който се управляват взаимоотношения и доверие. “Неразделна част от бизнеса ни е да сме прозрачни и предвидими партньори на добри бизнес идеи и проекти с кауза. Сигурна съм, че корпоративната социална отговорност е неразделна част от корпоративния ДНК на банковия сектор в страната и съм убедена, че така е правилно”, коментира банкерката.

По думите ѝ има три мита на тема корпоративна социална отговорност и когато се развенчаят, обществото ще разбере какво обединява хората от банковия бизнес да предприемат повече стойностни социално отговорни инициативи.

Мит № 1 : Корпоративната социална отговорност е индулгенция, благодеяние

“Когато се говори за корпоративна социална отговорност, често чуваме, че така компаниите “дават обратно” на обществото или на местните общности, в които работят и живеят. Не харесвам този израз, защото той включва в себе си погрешното внушение, че го правиш, защото преди това нещо си взел, убедена е банкерката. – В нашата банка вярваме, че за да се справяш добре, за да постигаш добри резултати, трябва да правиш добро и това е част от бизнеса, а не от отделна дарителска и доброволческа кампания. “

Тя напомни, че финансовата криза отпреди повече от десет години доведе до намаляване на доверието и репутацията на банките, а за възстановяването допринесоха многобройни и скъпоструващи за банките нови регулации и правила.

“Но от друга страна, промените и връщането на доверието са резултат от това, че финансовата общност активно отговаря на новите изисквания на клиентите, служителите и обществото в ангажимента си да прави отговорно банкиране, посочи Петкова и съобщи, че няма програма за корпоративна социална отговорност, която да даде индулгенция, да оправдае лоши управленски практики или неетично пазарно поведение.

Според проучване на Harvard Business Review, компаниите с успешни политики за корпоративна социална отговорност имат по-добра пазарна оценка от тези, които не развиват такива устойчиви практики. Анализ на Forbes Insights показва, че в 93% от изследваните фирми резултатите от КСО, освен положителна репутация, са повишаване на лояността на служителите и директно увеличаване на продуктивността им.

“Всичко това показва, че макар формално да се отчитат като разходи, вложените в КСО средства са форма на инвестиция – в привличането и задържането на таланти, повишаване на клиентската лоялност, създаване на по-голяма стойност за акционерите и дори, по-добри финансови резултати”, смята Теодора Петкова.

Мит 2: КСО и банкирането със социален ефект е проект с начало и край

“Еднократното дарение в помощ на добра кауза, макар и благородно, не може да постигне дългосрочен и устойчив ефект, категорична е банкерката. – Затова програмите за КСО трябва да бъдат многогодишни и да не зависят от мандата на един или двама висши мениджъри. За постигането на ефект, като повишаването на финансовата култура, се изискват многогодишни усилия на различни заинтересовани страни – банки, правителство, служители, учители, ученици, родители, неправителствени организации и други.”

Резултатът, както показват анализите на Световната банка, е, че обществата с по-висока финансова грамотност в крайна сметка имат по-добро благосъстояние. Затова Петкова препоръчва банковата система дългосрочно да изгражда устойчива система от партньори.

“С удоволствие констатирам, че програми и инициативи, насочени към подобряване на финансовата грамотност на обществото, са инициирани от няколко банки в страната. Когато става въпрос за инвестиции в знание и в надграждане на компетенции на обществото, със сигурност важи правилото колкото повече, толкова повече”, показва наблюдението на главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.

Мит 3: КСО е записано задължение в длъжностната характеристика на пиарите

Според Петкова както всяка инвестиция, програмата за корпоративна социална отговорност трябва да има S.M.A.R.T. цели и резултати – конкретни, измерими, изпълними, реалистични и постигнати в определен период от време. “Инициативите в сферата на корпоративната социална отговорност и устойчиво развитие са източник на позитивна информация, която служителите в комуникационния отдел често използват, за да разказват положителни истории за своята компания. Но истински отговорните за създаването, въвеждането и изпълнението на устойчиви практики на банкиране с положителен социален ефект са висшият мениджмънт на компанията”, напомня тя.