Бизнесът в България 2020 г.- очаква стагнация, но търси инвестиции и нови пазари

Тенденции при задлъжнялостта

През 2019 г. е налице сериозно увеличение на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти – средно около 20%. През 2018 г. подобен ръст са отчели около 10% от анкетираните.

Общият размер на просрочените вземания намалява спрямо предходната година – от 82% на 61%. Сериозен ръст бележат просрочените несъбрани вземания от контрагенти – 33% през 2019 г. при 11% през 2018 г. При останалите групи длъжници няма съществена промяна спрямо предходната година. Не се променя и средният период на просрочие.

Социална ангажираност

От БСК констатират, че все повече компании развиват дейности в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), като най-голямата част от тях (28%) го правят с цел мотивиране на служителите, а за 24% е въпрос на фирмена етика и култура. Всеки пети от анкетираните мотивира дейностите в областта на КСО с необходимост от повишаване и поддържане на репутацията на фирмата, а получаването на конкурентно предимство и привличане на нови клиенти събират най-малък процент като аргументация за КСО-активности.

Предизвикателствата

„Изпращаме една година, която сравнена с 2018-та, показва някои симптоми – специално в индустрията на намалено производство, на реакция спрямо външните шокове, на които е изправена българската икономика, очакванията за известна стагнация, които са глобални. Има едни очаквания, които са на баланса между оптимизма, но отново очаквания, сравнени с миналата година са в малко по-негативен план“, е оценката на Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.

По думите му прави впечатление продължаващото ниско ниво на инвестициите в БВП – под 20%. “За икономики като България, която трябва да наваксва и която трябва да догонва, компонентът „инвестиции“ трябва да бъде значително по-висок в БВП – на нива 23-25% минимум. През последните години се движим около и под 20%, което показва слабо ниво на инвестиционна активност, независимо от положителните промени“, посочи той. Бранков отбеляза продължаващо преобладаване на инвестициите в жилищно строителство в големите градове.

Според него ръстът на работните заплати изпреварва инфлацията. Той предупреди, че ако се реши да бъдат предприемани по-сериозни промени в данъчната система, то това трябва да бъде направено след влизането на България в еврозоната.

Що се отнася до присъединяването на страна към еврозоната има сериозно колебание сред бизнес средите – 41% подкрепят, 39% са против, а 20% се затрудняват да преценят плюсовете и минусите от подобна стъпка.

Димитър Бранков напомни, че в становище, изработено заедно с Икономическия и социален съвет, което е получило подкрепата на синдикатите и други работодателски организации, се посочва, че България има уникален шанс да се включи в еврозоната при условие, че стната ни е с валутен борд.  „Никъде не съм чул, че е взето решение за ускорено влизане в еврозоната“, заяви зам.-председателят на БСК и настоя хората да бъдат повече информирани за предстоящите икономически събития.

Като минус на забавените реформи той посочи липсата и слаб напредък за прозрачен електроенергиен пазар, забавените реформи в здравеопазването, при изплащане на втората пенсия с уточняване на фазата на изплащане от УПФ и ППФ, пасивен подход при изработване на интегриран план за климата и енергетиката, отказ от от приемане на закон за стратегическото планиране и промени в трудовото законодателство.

Радосвет Радев оцени положителните неща, които са добри за БСК и сред тях открои регламента  в защита на бизнеса от административния произвол.

Прогнози и очаквания

“През 2020 г. бизнесът очаква някаква стагнация”, коментира Радев. – Според анкетираните догодина се очаква ръст на енергийните цени, цените на суровините, инфлацията, фискалната и регулаторната тежест.”

Що се отнася до общото развитие на икономиката нараства песимизмът, като се запазва големият дял на анкетираните, които очакват застой.

Спрямо миналогодишното проучване прогнозата за ръст на работните места е доста по-умерена – 28%, при 36% през миналата година. Наполовина намаляват и очакванията за ръст на бизнес кредитите – от 73% през миналата година на 31% през настоящата.

Brexit, фалитът на британския туроператор „Томас Кук“ и санкциите на САЩ срещу Китай почти не се отразяват на състоянието на бизнес климата в България, доколкото под една-четвърт от анкетираните изразяват притеснения за бизнеса си във връзка с тези три проблема.

Сериозно притеснение, обаче, буди „Зелената сделка“ на Европейския парламент, която предлага нови регулации и рестрикции в сферата на екологията. Видимо притеснен е българският бизнес и от забавянето на глобалния растеж и очертаващата се нова икономическа криза.

Що се отнася до европейските политики в ключовите области на развитие, бизнесът показва висока доза непознаване на проблематиката – над 40% не могат да преценят как тези политики ще се отрази върху дейността на фирмите. Като цяло, надделяват негативните очаквания от прилагането на тези политики, които се схващат преди всичко като допълнителна регулаторна тежест.

Намеренията на анкетираните за 2020 г. са свързани най-вече с разработването на нови продукти, търсенето на нови пазари и увеличението на обема на производство. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения.