Докъде може да продължи напрежението в Близкия изток?

Има няколко теми, които според мен са важни, но те не са свързани с това, че утре ще полетят ракети към България. Това заяви в ефира на Нова телевизия бившият външен министър Ивайло Калфин.

Според него през последните десетина години напрежението се увеличава, а през последната година вече започна да се изчиства противопоставянето между САЩ и Иран. Тук се поставя въпросът какво е участието на Европа и НАТО, подчерта Калфин, защото вчера Тръмп каза, че иска НАТО да се ангажира в Близкия изток повече. „Според мен все повече започва да стои актуално въпроса за разделението между европейската и американската част в НАТО”, заяви бившият външен министър.

От своя страна вицепрезидентът на Асоциацията на Атлантическия договор Елена Поптодорова, която също бе гост в студиото, че би било прекрасно ако може Европа да разработи самостоятелна не просто позиция, но и акция. „Реалността е много различна. Европа не може да осигури собствена си защита, включително от тази заплаха. Тя е реална и се случва през ден. Ту от Германия, ту от Франция пристигат съобщения за точно такива действия на или самотни, или организирани, но изнесени навън терористи”, каза тя. 

„Има много апокалиптични предупреждения в последните дни. Това не е добър знак, който трябва да се следи от взимащите решения. Винаги има рискове, винаги има заплахи. Така сме живели десетилетия. Въпросът е да бъдат оценени правилно и хладнокръвно. Преки заплахи, според мен, няма, но това не е само лично мнение, то стъпва и на експертни оценки. Рискът е до толкова, до колкото настъпва пренареждане на целия регион там. Друг един риск, който ми се иска да маркирам – рискът от т.нар. „домашен тероризъм”. Тероризъм, който се изнася извън пределите на държавите. Имаме такива примери и в Америка, и в Европа”, каза Поптодорова.

Конфликтът САЩ - Иран се е върнал от горещата към студената точка на напрежение. Това коментира в ефира на БНТ Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи по повод убийството на ген. Касем Солеймани и последвалите реакции от страна на Иран.

Ликвидирането на генерал Солеймани беше един много сериозен акт от САЩ, а отговорът на Иран беше нереципрочен. В момента деескалацията е в ход, така че България не е в пряка опасност, категоричен е той.

Според Мартин Табаков, международен анализатор, който също бе гост в студиото ударите са били покана за деескалация от страна на Иран, те бяха така замислени, че не дадат човешки жертви. Този знак беше много правилно разбран от президента Тръмп.

По думите му въвеждането на нови икономически санкции от страна на САЩ означава деескалация, тъй като няма да бъдат използвани силите по сигурността.

И двете страни не желаеха пълномащабни военни действия. Иранският отговор беше изцяло за вътрешна употреба, допълни Керемедчиев.

И двамата са категорични, че нито една от двете държави, няма да спечели от усложняване на ситуацията. Непреценаната като време акция на Вашингтон за ген. Солеймани обаче даде резултати, които не отговарят на самия им интерес, обясни Мартин Табаков.

Касем Солеймани стана жертва на собствената си медийна пропаганда. Това коментира в ефира на bTV арабистът проф. Владимир Чуков. По думите му иранският генерал си е помислил, че след като докара руския президент Владимир Путин в Сирия, ще може да се намеси в американската вътрешна политика. Солеймани беше конструкторът на войната в Сирия, категоричен е експертът. Той изтъкна, че след вчерашната пресконференция на американския държавен глава Доналд Тръмп е станало ясно, че няма да има повече военни удари в Близкия изток, но санкциите към Техеран ще продължат и ще бъдат затегнати.

Според Чуков настроенията в Иран са разнопосочни – от една страна духовният водач Аятолах Али Хаменей и неговите близки не искат промяна, докато президентът Хасан Рухани и външният министър Мохамед Зариф са готови да седнат на масата за преговори.