УниКредит: Българската икономика ще расте с 3% на фона на циклично забавяне в ЦИЕ

През 2020 г. България ще постигне икономически ръст от 3% на фона на изпълнена с предизвикателства година за световната икономика. Страната ще е сред най-добре представящите се от развиващите се пазари. Тази прогноза направиха главният икономист на УниКредит за Централна и Източна Европа Дан Букша и главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов на бизнес среща с Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИК), посветена на макроикономическата прогноза за годината.

Очакванията

„Оценяваме вероятността за рецесия в САЩ като висока и прогнозата ни е, че Федералният резерв ще намали лихвите със 100 базисни пункта тази година. Икономическите индикатори като например нивата на безработица ще отчетат това забавяне на икономиката след около шест месеца“, обясни Дан Букша.

Той представи прогнозите на УниКредит и за еврозоната, като според него нивата на ръст на БВП ще бъдат близки до глобалните и няма да надхвърлят 1% през тази и следващата година.

„Ако очаквате увеличението на публичните разходи в Германия да е отговорът как да се постигне икономически ръст в еврозоната, твърде вероятно е това да не се случи. Има малка надежда за осезаем фискален стимул“, смята Букша.

Икономистът е на мнение, че на фона на външните шокове, Централна и Източна Европа също ще отчетат по-нисък ръст през тази година, но постепенно ще се възстанови догодина. Основното предизвикателство за региона ще е изчерпването на оставащите резерви от свободна работната ръка.

Забавяне на износа на български стоки

На старта на цикличното забавяне на икономиките в ЦИЕ българската икономика ще нараства с най-добри темпове като принос за това ще имат вътрешното потребление, публичните разходи и инвестициите. Забавяне на приноса към растежа спрямо миналата година ще се наблюдава при износа.

„Възможността на икономиката за създаване на нови работни места намалява, след като икономиката вече достигна пълна заетост през 2018 г., а населението в работоспособна възраст намалява с едни от най-високите темпове в ЦИЕ“, посочи Кристофор Павлов.

Според него секторите, които ще допринесат за ръста на БВП на страна са строителство, услуги и производството, ориентирано към вътрешния пазар.  От друга страна, забавяне на темповете на растеж може да се очаква при някои от експортно ориентираните сектори, както и спад на произведената продукция в земеделието, което пострада от сушата през последните месеци.

Ръстът на икономиката ще бъде подпомогнат и от бързият ръст на доходите под формата на 10% увеличение на заплатите в публичния сектор, което в контекста на нарастващия дефицит на работна сила, в една значителна степен ще се пренесе и в частния сектор на икономиката.

Акцент върху производителността

Като основно предизвикателство, дискутирано по време на срещата, беше да се предприемат допълнителни мерки за увеличаване на производителността, за да може в контекста на бързо нарастващите разходи на труд да не се стигне до загуба на конкурентоспособност. В този процес се очаква по-голяма роля да има бизнесът, но и правителството.

Бизнесът ще трябва да увеличи темповете, с които създава нови продукти, скоростта, с която автоматизира процеси, въвежда нови технологии, както и нови модели за организация на производствените процеси, за да може да остане конкурентоспособен в условията на по-бързо нарастващи разходи за труд.

Това също предполага фирмите да се ангажират и с повече инвестиции в образование на работниците си. Ролята на правителството е не по-малко важна – то трябва да започне да инвестира повече, не само в пътища, водопроводни мрежи, мрежи за пренос на енергия и друга базисна инфраструктура, но и в здравеопазване и образование, които ще позволят на работната сила да придобие уменията и качествата, които са и необходими, за да бъде още по-конкурентоспособна в глобалния пазар на труда.

Надеждата е, че с течение на времето публичната администрация ще трупа все повече опит, което ще и позволи да решава все по-комплексни и предизвикателни задачи в бъдеще. „За стане всичко това възможно, бизнесът и правителството трябва да инвестират повече", препоръчват икономистите на УниКредит.

Ръстът в цените на имотите от последните години все още не е довел до балон на този пазар. „Ако има прегряване, то е силно локализирано с определени квартали в столицата и още няколко от най-големите градове на страната“, коментираха експертите на УниКредит.

Пак за еврото, но с добавена стойност

Участниците в бизнес срещата, която откриха главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Теодора Петкова и Тим Курт, изпълнителен директор на Аурубис и президент на ГБИК, обсъдиха и пътя на България към еврозоната.

„България е сред малкото страни в ЦИЕ, които могат да си позволят за харчат повече. Но инвестициите не трябва да се ограничават само в увеличаване на заплатите в публичния сектор, а да са насочени в изграждане на пътища, инфраструктура, както и в по-качествено и достъпно образование. Това е важно условие, за да може приемането на еврото да продължи да бъде история на успеха“, обобщи Дан Букша.