"Реакцията, която видяхме на предложените законодателни промени в Закона за Българска народна банка (ЗБНБ), е странна", коментира той внесения законопроект от Менда Стоянова след като финансовото министерство и БНБ обясниха, че целта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II).
"Това е естествена стъпка в посоката към присъединяване на страната към ERM II и няма как да се мине без това. Защо се прави между първо и второ четене, защо се прави без предварително оповестяване, това са все въпроси, на които би трябвало политиците да дадат някакъв отговор. Това е техническа промяна, отколкото промяна в курса на политиката", коментира старши икономистът.
За спекулациите, че е възможно да влезем в еврозоната при курс на еврото различен от сегашния фиксиран от 1.95583 лв., той посочи, че "теоретично" е така.
"Самата процедура предполага преговори за курса, при който една страна се присъединява към ERM II и именно затова се прави тази промяна. Досегашният закон, който имахме, не беше съвместим с преминаване към ERM II. Бяха направени още промени, за да се отговори на изискванията на ЕЦБ", обясни Стайков.
Той е категоричен, че това не означава, че курсът ще бъде променен, като по думите му и правителството, и БНБ са заявявали, че ще вървят към запазване на този курс. "Фиксираният курс работи повече от 20 години", каза експертът.
Той смята, че все пак България е по-специален случай заради наличието на валутен борд. Калоян Стайков припомни, че подобно на нашата страна беше положението с прибалтийските страни преди влизането им в еврозоната.
"ERM II не фиксира курса, той определя една централна стойност, но ЕЦБ подчертава, че страни с валутен борд могат да поддържат фиксиран курс, прогнозира икономистът и даде пример със Словакия, на която Европейската комисия позволи да револвира валутата си през 2007 г., преди да влезе в еврозоната, – Този пример е обратният на притесненията, че валутата ще се обезцени и ще загубим спестявания. “
По думите на Калоян Стайков има и нещо положително в темата.
"От години виждаме, че обясняването на внесени промени не е практика, която се спазва и това нарушава целия законодателен процес. Това е порочна практика, която би трябвало да бъде прекратена. Ако има нещо положително, това е дебатът защо се правят законодателни промени по никое време без обсъждане. Всичко е по-скоро спекулации", категоричен е икономистът.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Откриха ценна находка при разкопките на средновековния град Русокастро
Румъния не е готова за еврото, не изпълнява нито един критерий
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак