"Реакцията, която видяхме на предложените законодателни промени в Закона за Българска народна банка (ЗБНБ), е странна", коментира той внесения законопроект от Менда Стоянова след като финансовото министерство и БНБ обясниха, че целта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II).
"Това е естествена стъпка в посоката към присъединяване на страната към ERM II и няма как да се мине без това. Защо се прави между първо и второ четене, защо се прави без предварително оповестяване, това са все въпроси, на които би трябвало политиците да дадат някакъв отговор. Това е техническа промяна, отколкото промяна в курса на политиката", коментира старши икономистът.
За спекулациите, че е възможно да влезем в еврозоната при курс на еврото различен от сегашния фиксиран от 1.95583 лв., той посочи, че "теоретично" е така.
"Самата процедура предполага преговори за курса, при който една страна се присъединява към ERM II и именно затова се прави тази промяна. Досегашният закон, който имахме, не беше съвместим с преминаване към ERM II. Бяха направени още промени, за да се отговори на изискванията на ЕЦБ", обясни Стайков.
Той е категоричен, че това не означава, че курсът ще бъде променен, като по думите му и правителството, и БНБ са заявявали, че ще вървят към запазване на този курс. "Фиксираният курс работи повече от 20 години", каза експертът.
Той смята, че все пак България е по-специален случай заради наличието на валутен борд. Калоян Стайков припомни, че подобно на нашата страна беше положението с прибалтийските страни преди влизането им в еврозоната.
"ERM II не фиксира курса, той определя една централна стойност, но ЕЦБ подчертава, че страни с валутен борд могат да поддържат фиксиран курс, прогнозира икономистът и даде пример със Словакия, на която Европейската комисия позволи да револвира валутата си през 2007 г., преди да влезе в еврозоната, – Този пример е обратният на притесненията, че валутата ще се обезцени и ще загубим спестявания. “
По думите на Калоян Стайков има и нещо положително в темата.
"От години виждаме, че обясняването на внесени промени не е практика, която се спазва и това нарушава целия законодателен процес. Това е порочна практика, която би трябвало да бъде прекратена. Ако има нещо положително, това е дебатът защо се правят законодателни промени по никое време без обсъждане. Всичко е по-скоро спекулации", категоричен е икономистът.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.


Есента е сезонът в който скритите повреди по автомобила излизат наяве
Демонстрации по бойни изкуства откриват Дните на японската култура във Варна
Ново оръжие срещу високата скорост: „Драконовите зъби“ сменят "легналите полицаи"
Обучава родните моряци за работа с белгийските минни ловци
Дават по 50 евро за Коледа на най-бедните у нас
Саудитският износ на петрол достигна връх от началото на войната
Най-трудната част от дигитализацията е промяната в мисленето
България трупа дълг, но без реформи няма да ускори растежа
От склада до етикетите и касата: Как AI променя пазаруването във „Фантастико“
Корпоративният AI преминава от експерименти към работещи решения
Рядко Bugatti Veyron се продаде за рекордна сума
Още един германски автомобилен доставчик фалира
Сърбин зарежда 136 пъти с чужда карта и препродава дизела за 1 евро
Може ли литиево-йонният акумулатор да убие алтернатора на колата ви
Единственото BMW M5 с W10 излиза на търг
На какво оказва влияние менопаузата?
Откриха канабис в кравефермата на затворническото общежитие в Смолян
Тенденции при обувките за есента
Риана с много нови кадри на дъщеря си