Въпросът със злоупотребите с болнични остава нерешен

Днес бизнесът, синдикатите и държавата не постигнаха съгласие по пакета от мерки за ограничаване на злоупотребите с болничните листове, ще продължат дискусията на следващо заседание.

Социалният министър Деница Сачева обяви, че подкрепя предложението на бизнеса да бъде своевременно информиран при издаването на болничен лист. Министърът отхвърли въвеждането на наказания за злоупотребили работници и призова да се подават сигнали до институциите, съобщава БНР.

От 7 на 11 са нараснали дните боледуване за всеки, нает от 2011-а до 2019 г., при условие че две трети от работещите не вземат нито един болничен през годината. Това обяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Средно европеецът боледува 6 дни. 

Пред Националния тристранен съвет, където се обсъждат мерки за ограничаване на злоупотребите, Велев отхвърли позицията на държавата, че не желае да плаща за своя сметка първите три дни боледуване, както и не приема предложението на бизнеса - да се въведе наказание за работника, ако се докаже измама:.

"Казват: "Ама те синдикатите са против и затова няма да ги приеме", защото няма режим "лов и риболов". Няма и режим "събиране на реколта", и "ремонт на покрив" или "екскурзия в Гърция". Когато очевидно има такъв случай, следва да има наказание и наказанието не може да бъде само в деня, в който е заловен, да не му се плати болничният", сподели Велев, добавяйки: „Няма никаква риба, никакви гъби и никакви ловни излети на работниците и служителите, нито са крадци, както чухме преди малко тези тежки и безпочвени обвинения. Данните за болничните дни около празниците са четири пъти или 400% по-малко, отколкото през другите периоди“.

Бизнесът повдигна темата в края на миналата година и поиска държавата да поеме плащането на обезщетенията за първите три дни боледуване, които сега са за сметка на работодателите. Анализ на НОИ показа, че за 9 години разходите за болнични са нараснали с 210 милиона лева, през 2018-а са достигнали 500 милиона лева.

За НОИ разходите нарастват с 82% за деветгодишния период, а за бизнеса - със 130 процента, но най-голямата тежест се пада на болничните листове с продължителност между 8 и 30 дни.

Мерките, които държавата предлага на бизнеса и на синдикатите, са свързани със затягане на контрола. При фалшив болничен обезщетенията ще се връщат, а лекарят ще подлежи на дисциплинарна санкция, като се въведе и механизъм за бързо оповестяване на работодателя при болест на негов работник с възможност шефът да поиска втори преглед при съмнение за измами.

В същото време се предлагат извънредни проверки по домовете на работниците, а при напускане на страната "Гранична полиция" да проверява в регистъра на болничните и при издаден такъв да се уведомява НОИ.

Предлага се още първият болничен лист да е с максимална продължителност до седем дни вместо досегашните 15. Вероятно ще се намалят от 30 на 20 дни и тези, издавани от лекарските комисии. Наред с това държавата категорично отказва да поеме плащанията на първите три дни боледуване.

„Тази политика би струвала около двеста милиона допълнително- Бюджетът е ограничен, ние сме държавата с най-ниски данъци. Същевременно бюджетът ще има определена еластичност, която вече е изчерпана и просто механично прехвърляне плащането на тези три дни от работодателите на НОИ как това помага служителите да си седят на работните си места“, заяви от своя страна социалният министър Деница Сачева.