След коронакризата някои работни места ще изчезнат, твърди икономист

Кризата на трудовия пазар, причинена от коронавируса, създава голяма безработица, има и вероятност от изчезването на работни места, които няма да се появят отново, но се появяват и нови възможности за заетост. Това са част от заключенията на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Пред БНР той анализира ситуацията на пазара на труда в България близо два месеца след началото на кризата с коронавируса.

Досега 38 хиляди са новорегистрирани безработни, по-голямата част от които през април. Поради методиката на статистическата обработка окончателните данни ще са ясни впоследствие, но сравнението сочи, че увеличението е с 16 хиляди души, съпоставено със същия период на миналата година. 

По данни на Агенцията по заетостта пикът на безработните е регистриран в седмицата 6 – 12 април. Най-много безработни на пазара на труда са изнесли секторите "Туризъм", "Хотелиерство и ресторантьорство", а също и културните и спортните институции, както и редица производства. 

Икономистът съветва на този етап вниманието да се фокусира върху обучението и преквалификацията на тези хора, тъй като не може да се предвиди колко ще е слаб туристическият сезон това лято и заради това няма да могат да намерят сезонната си работа в туризма.

Николов очаква, че редица работни места – в сферата на търговията, туризма и транспорта, може никога да не се появят отново. И така знания и умения, които са били релевантни преди кризата, вече няма да са необходими по същия начин.

Кризата обаче създава и нови възможности за заетост. Добър пример е онлайн търговията и разноса на храна по домовете, посочи Николов. Дали това може да се очертае като дълготраен тренд, е все още рано да се каже, допълни икономистът. Нужно е да се проследят потребителските навици на хората след кризата – дали ще се върнем към предишния си модел на потребяване на място или ще пренесем кризисния си опит и ще продължим да пазаруваме по интернет, включително и храна, коментира Николов.

Голям е ръстът на висшистите, загубили работните си места, което е неочаквано, посочи още Николов. Според него очакванията са били голямата част от безработните да са с основно или по-ниско образование, но са отчетени и много висшисти. Той прогнозира, че много бързо ще се завърнат на пазара на труда хората с висше образование, защото и опитът от последните кризи показва, че те имат по-добър шанс за реализация на трудовия пазар.