ЕЦБ: България вече не покрива всички Маастрихтски критерии

България вече не покрива всички Маастрихтски критерии, а разминавания страната ни отчита при изискванията за инфлацията. Това става ясно от последния Доклад за конвергенция на Европейската централна банка, публикуван днес.

Спрямо 12-месечната средна стойност на Хармонизирания индекс на потребителските цени у нас инфлацията е 2,6%, което е значително над референтната стойност от 1,8% за критерия за ценова стабилност. На фона на коронавирусната пандемия налице е високо ниво на несигурност за това как този размер ще се развие идните месеци, посочват от ЕЦБ.

Рисковете за инфлацията

В своя доклад банката изразява притеснение за устойчивостта на инфлационната конвергенция у нас  в дългосрочен план, взимайки се предвид и увеличението на единичните разходи за труд, по-специално в периода 2017-2018 г. Според банката процесът по изравняване най-вероятно ще доведе до положителна разлика в инфлацията спрямо еврозоната, тъй като брутният вътрешен продукт на глава от населението и цените са значително по-ниски у нас, отколкото в еврозоната.

„За да се избегне натрупването на излишен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът по наваксване трябва да бъде подкрепен от съответните политики“, се казва в доклада.

Освен България, в Полша, Румъния, Чешката република и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък.

През следващите години се очаква инфлацията да се понижава в повечето от разглежданите държави. През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде обусловен от рязкото поевтиняване на петрола.

Дългосрочните лихви са много под критерия за конвергенция

От ЕЦБ посочват също, че в периода април 2019 г. - март 2020 г. дългосрочните лихви у нас средно са 0,3% - много под референтната стойност от 2,9% за критерия за конвергенция.

У нас се наблюдават и най-ниските дългосрочни лихвени проценти, заедно с Швеция, допълват от банката.

Само в Румъния са отчетени дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 2,9%.

Що се отнася до коронавируса от ЕЦБ посочиха, че пълна оценка на неговото въздействие върху конвергенцията ще има едва в следващия доклад.

„България и Хърватия поеха редица ангажименти в сфери на политиката, които са от особено значение за безпроблемното участие във ВМ ІІ. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ в доклада, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус (COVID-19) върху процеса на конвергенция ще бъде възможна едва в следващия доклад през 2022 г.“, посочват от банката.

Всичко останало

По отношение на бюджетния баланс и дълга страната ни продължава да отговаря на критериите от Маастрихт през 2019 г. Но банката предупреждава, че се очаква значително влошаване на фискалната ситуация през тази и следващата година.

От 2012 до 2019 г. България с лекота отговаряше на критериите за дефицит (с едно изключение от 2014 г.) и дълг. Но за 2020 г. Европейската комисия прогнозира в Пролетната си икономическа прогноза значително влошаване на фискалните позиции, като това се дължи както на влошената икономическа активност, така и на мерките, взети за справяне с кризата.

„Като се оставят настрана политическите мерки за справяне с пандемията на COVID-19, благоразумните и ориентирани към растежа фискални политики остават от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в бъдеще“, се казва в доклада.

 „Друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все така е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария“, посочват от ЕЦБ в прессъобщение.

Заключението на ЕЦБ е, че правната рамка у нас все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото. Според банката в никоя от разглежданите държави правната рамка все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото.