Кои са новите успешни експортни пазари?

Отдъд Океана

САЩ е най- големия вносител на стоки, но ЕС не присъства особено на този пазар. Германия традиционно е силна в някои продуктови групи, но няма отчетлива голяма интеграция на европейската икономика с тази в САЩ. За България обаче това е неограничена възможност, посочи Лъчезар Богданов. Мащабът на пазара е толкова голям, че няма смисъл да търсим индикатори за растеж на вноса, каза икономистът. Той допълни, че е много важно българските компании да отчитат и връзката САЩ-Мексико, която наподобява тази на Германия-Чехия например. Нека да се има предвид, че на практика индустрията на Мексико работи за американския пазар, включително и за автомобилната индустрия, допълни той. Открояват се и други ниши за доставка – например сладкарски и тестени изделия, динамика има и при прецизните измервателни уреди. Така че в САЩ има открити предимства, което се вижда при етеричните масла и парфюмерията, някои специални ниши- водни, въздушни помпи и други компоненти от машиностроенето, за които се вижда, че има директен достъп на български ктомпании на американския пазар. 

Проучването отчита, че България присъства по-малко на отдалечените пазари, икономиката ни е по-малко интегрирана с тях и затова е предизвикателство да се прецени  как ще се развият нещата за родни компании. Все пак анализите отчитат известно раздвижване, каза Богданов.

Например Мароко е много бързо растяща икономика, с голям дял в износа на продукти, които са и български фокус – автомобили, машини, електротехника, прецизни апарати. Или с други думи там се опитват да се индустриализират по сходен начин с този в централна и източна Европа. Разбира се, интеграцията минава през пазарите на Испания и Франция, но от наша гледна точка има възможност по този начин да се партнира.

Като изненадващо икономистът посочи отчетен пробив на български спротни доставчици в Корея. Налице е и друга тенденция – Виетнам излиза като втора индустриална сила, но силно свързан с китайската икономика в търговията, но отварящ се към Европа.

Коронакризата и потенциала на българските МСП

Пандемията от коронавирус може да се разгледа като отключващо явление за икономическа трансформация, защото такъв шок форсира процесите, посочи Лъчезар Богданов. И уточни, че е имало тенденции, които са вече започнали, но са се случвали много бавно. Ето защо пандемията ускорява процесите.

Богданов разгледа три групи фактори – стремежът да се намали зависимостта на всеки бизнес от един доставчик, тоест търсене на диверсификация и склонност да се плати премия за тази надеждност. Другото е промяната в потребителските предпочитания, организацията на работата и т.н., и трето – промяната в икономическата политика с оглед плана на ЕК за възстановяване след пандемията. Това са сериозни ресурси за следващите четири години, които ще бъдат инвестирани, или по-скоро харчене за едни неща вместо за други, което е пренареждане на икономиките.

Проучването обръща внимание на повишено тъсене, в резултат на пандемията, на велосипеди, на продукти за електронно ползване на услуги, има потнециал за разрастване на стоки по домовете, което предполага трансформация, изразена в увеличено търсене на подкрепящи услуги – повече софтуер, бекофис и т.н.

Наред с това се очертава и промяна при бизнес пътуванията. На този етап има пълне отказ за такива от големи корпорации до края на годината. Така може да се окаже, че много компании ще перосмислят пътуванията за конференции и бизнес среща ида се окаже, че може да се върши работа и през онлайн платформи. Ако това се случи, ще означава цял нов бранш на бизнес конферентни услуги, които да започнат да заместват традиционния начин на пътуване, хотел, конферентна зала. Това изисква и повече услуги по киберсигурност, надеждност, посочи икономистът. Ще се види и че страните, които имат цялостно по-добра екосистема на пердоставяне на IT и други бизнес услуги, ще имат предимство.