ЕК: България има проблем с преплитането на бизнес, власт и медии

Липса на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията - това са основните критики в доклада за България по новия механизъм за върховенството на закона във всички държави членки. Целта на новия механизъм е да се обогати съществуващият инструментариум на ЕС с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС.

Независимост

В доклада за България се посочва, че възприемането на обществото за съдебна независимост е на ниско ниво. Едва 37% от широката общественост смятат съдебната система в страната за справедлива. В същото време 45% от бизнеса я определят като „добра“ или „много добра“, пишат от Брюксел.

От ЕК отчитат, че реформата относно отчетността на главния прокурор и неговите правомощия продължава. „През последните години прокуратурата претърпя редица реформи с цел да се преструктурира системата. Въпреки този напредък комбинацията от правомощията и позицията на главния прокурор оказват значително влияние върху системата, тъй като главният прокурор може да отмени или измени всяко прокурорско решение, което не е подкрепено от съда“, пише в доклада. 

За ЕК е притеснително, че главният прокурор може да командирова прокурори без тяхното съгласие за период от 3 месеца в рамките на една календарна година и да им издава писмени инструкции, включително по различни дела. В доклада се отбелязва още, че главният прокурор има значителни правомощия над прокурори, които са ръководители на служби на областно и регионално ниво. Що се отнася до неговата отчетност и разследване на дейността му, главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) до премиера, подчертават от Брюксел.

От ЕК настояват правосъдната реформа да бъде завършена, като се вземе предвид становището на Венецианската комисия, по отношение на отчетността на главния прокурор.

В доклада се отбелязва и режимът за допълнително възнаграждение и повишаване на заплатите на магистратите. Според ЕК това поражда безпокойство. Припомняме, че Законът за съдебната власт днес преодоля президентското вето, което бе наложено именно заради „кариерните бонуси“ на магистратите.

Качество на съдебната система

Според доклада страната ни трябва да подобри достъпа до правосъдие, както и да положи повече усилия за цифровизация на съдебната система. От ЕК обръщат внимание, че има съдебни такси, които биха могли да бъдат намалени или дори премахнати за някои субекти или конкретни казуси.

От Брюксел са притеснени и заради факта, че прокуратурата и Специализираният наказателен съд изпитват проблеми, свързани с липсата на кадри и финансови ресурси въпреки усилията и инвестициите на управляващите в тази насока през последните години.

Относно ефективността на съдебната система в доклада е отбелязана липсата на данни относно гражданските и корпоративните дела на първа и втора инстанция, което пък пречи да бъде направен достоверен мониторинг.

При борбата с корупцията също има какво да се желае, отчита ЕК.

В доклада се припомня, че през първата половина на 2020 година са започнати няколко разследвания и са повдигнати обвинения за корупция по високите етажи, но остават важни предизвикателства, както личи от проучвания, че общественото доверие в антикорупционните институции е ниско. Липсата на резултати в борбата срещу корупцията е една от основните теми на протестите в страната от лятото на 2020 г., посочват от ЕК.

„Все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг“, пише в документа.

Отбелязва се още, че въпреки наличието на правна рамка за конфликта на интереси, все още има опасения по отношение на лобирането, което на практика е нерегулирано

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите също е повод за загриженост от страна на Брюксел. Законодателството не забранява изрично политици да притежават медии и има установени връзки между политически актьори и медии, пише в доклада.

„В България се оказва, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално“, посочват от ЕК“, се казва в доклада. 

Те отбелязват и че няколко журналистически организации са сигнализирали за онлайн тормоз и физически посегателства срещу журналисти у нас. „Много журналисти определят политическата намеса в медиите като "нещо обичайно" и "широко практикувано", се добавя в документа.

Предстои докладите да бъдат обсъдени от Европейския парламент и Съвета, след което еврокомисар Дидие Рейндерс ще тръгне на обиколка из страните членки. След това правосъдните министри от всички държави ще започнат съвместно разглеждане на заключенията на комисията, което ще бъде по азбучен ред. България е сред първите страни заедно с Белгия, Чехия, Дания и Естония.

„Европейската комисия дава положителна оценка на усилията на българското правителство в борбата с корупцията и посочва, че консолидираната законодателна рамка и дейността на специализираните структури в изпълнителната и съдебната власт свидетелстват за решимостта на българските институции за справяне с този световен проблем“, заяви министърът на правосъдието Десислава Ахладова днес на брифинг по повод публикувания първи доклад на ЕК относно върховенството на правото в държавите членки на Европейския съюз.