Пълна реформа в психиатричната помощ до 10 години предвижда стратегия

Пълна реформа в системата за психиатричната помощ предвижда проект на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020 – 2030 г. Документът е публикуван за обществено обсъждане.

Документът залага в следващите десет години достъпът до психиатрични грижи да се подобри чрез разкриване на структури във всички областни градове, пребазиране и ремонти на държавните психиатрии, по-добро финансиране и по-високо заплащане на работещите в тази област.

Общият прогнозен бюджет на стратегията възлиза на около 600 млн. лв. Средствата ще се отпускат целево от републиканския бюджет със Закона за годишния бюджет на основата на годишен план. Освен средствата от републиканския бюджет е планирано психично-здравната реформа да привлече средства от външни източници, като Норвежкия финансов механизъм, оперативните програми на ЕС и други финансови източници. Финансовите бюджети за всяка година ще се разработват от Изпълнителния съвет към МЗ и ще бъдат представяни чрез Националния съвет за утвърждаване от Министерски съвет.

В доклад на Европейската психиатрична асоциация за психиатричната помощ в България за 2018 г. се посочва, че „българската система за психиатрично обслужване е „фрагментирана“, което води до липса на приемственост и в последна сметка до нарушаване на човешките права по смисъла на конвенцията на ООН на правата на човека“.

Ето защо приоритетна задача на стратегията е смяната на парадигмата в посока на комплексно биопсихосоциално и основано на човешките права вземане на решения т.нар. „терапевтичен алианс“ или равнопоставен съюз на пациентите и техните семейства с професионалистите, в който определящо значение имат емпатирането, идентифициране на персоналните ценности, разбирането и управлението на конфликтите между тях, пише в мотивите към проектга.

Стратегическият документ предвижда само за осигуряване на по-добро заплащане на работещите в сферата на психиатричната помощ да се отпуснат 500 млн. лева за период от 10 години. За ремонти и нови структури – 39 млн. лева. Целта е намаляване с 5% на заболеваемостта и смъртността от психични заболявания. Залага се финансиране и за различни проучвания, обучения и др. за нуждите на реформата.

До 2024 година се очаква да бъдат разкрити центрове за психично здраве в седемте областни центрове, където в момента няма такива – Видин, Монтана, Габрово, Кюстендил, Силистра, Шумен и Перник. Държавната психиатрична болница „Нови Искър" ще бъде преместена в бивша сграда на Транспортна болница в София. Центърът за психично здраве в Пловдив ще се премести в университетската болница „СВ. Георги", а психиатричното отделение в Хърсово – в центъра в Благоевград.

Целта е след 10 години да има мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в непрекъсната връзка със психиатричните стационарни служби във всяка община, посочва се в документа. За постигането й ще бъдат създадени редица програми, ще бъдат разкрити психиатрични отделения към лечебните заведения за болнична помощ съобразно оценка на регионалните нужди, както и центрове за психично здраве във всички областни градове. Част от държавните психиатрични болници ще бъдат пребазирани в съответствие с направената оценка.

Ще бъдат извършени ремонти в психиатричните отделения в областните и университетските болници, както и създаване на клиника по хранителни разстройства в София.

За преодоляване на огромния проблем с липсата на кадри се предвижда ръст на заплатите. До 3 години заплатата на начинаещ лекар трябва да е 2000 лева, на лекар със специалност – 2500 лева, на медицинска сестра – 1200 лева, а санитарите да получават поне 20% над минималната работна заплата. След това ежегодно възнагражденията трябва да растат над това ниво.

Общият брой на психиатрите у нас е около 500, неравномерно разпределени, концентрирани предимно около градовете с медицински университети. Ориентировъчно това означава приблизително 1 психиатър на 15 хил. души население. От тези психиатри близо 80% работят в психиатрични стационари, а 20% от тях в амбулаторни служби.

Броят на детските психиатри с призната специалност по детска психиатрия в страната е само 22-ма при крайно неравномерно териториално разпределение.

Броят на сключилите договор с НЗОК е около 400, като 25% от тях са на територията на София. Тези показатели поставят България на последно място в Европа.

Посочва се и сериозният дисбаланс между отделните професионалисти – психиатри, социални работници, психолози, медицински сестри, санитари и друг персонал. На практика в системата доминират лекарите, като останалият персонал е недостатъчен за сформиране на мултидисциплинарни екипи.

Според Стратегията реформата в психиатрията ще позволи след 10 години голяма част от обема на психиатричните грижи да се концентрира в общността, като болничните легла трябва да отстоят на разстояние не повече от 30 минути път от дома на потребителя.

Районите на обслужване ще обхващат територии с население от около 150 000 души и ще осигуряват пълен цикъл от услуги - болнични, извънболнични и рехабилитационни, а средният брой на стационарните психиатрични легла в един район ще бъде между 50 и 75.

Предлага се да бъде създаден надведомствен (или междуведомствен) Национален съвет по психично здраве при Министерски съвет, който да има оперативни правомощия при изпълнението на националната стратегия за психично здраве и плана за действие към нея.