Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина

Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина. Това сочи проучване на „Тренд“, посветено на нагласите на българите спрямо емиграцията, сред 1009 души, анкетирани в периода между 26 ноември и 3 декември 2020 г. по поръчка на вестник „24 часа“.

При 22% от участвалите в проучването се оказва, че имат познат и роднина, който се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България. 31% посочват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България, докато 44% са на обратното мнение.

Според данните 41% от българите имат роднини, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в най-голям дял посочват, че имат роднини в чужбина, спрямо живеещите в други населени места.

27% от имащите роднини в чужбина разкриват, че получават финансова помощ от тях. Хората на възраст 60-69 г. и 70+ в най-големи дялове информират, че редовно получават пари от близки и роднини в чужбина.

80% от хората, които получават такава финансова помощ посочват, са категорични, че не могат да се справят без нея. Едва 14% са категорични, че могат да се справят и без тази финансова подкрепа. Една трета от хората, които получават финансова помощ от българските емигранти, твърдят, че биха заминали в чужбина, ако не получават тази подкрепа, като това важи в най-голям дял при най-младите.

54% от българите потвърждават, че не биха заминали зад граница.

Сред основните причини за емиграцията на техните близки и роднини 61% посочват икономическото положение в България, 51% „с цел по-добър живот“, а 13% с „цел образование“. Сред изтъкнатите причини е и брак или връзка с чужденец.

24% от българите посочват, че са имали намерение да живеят зад граница, а 70% не споделят такова намерение. Сред основните причини да не заминат се изтъкват семейството и родителите – 27%. За 13% причината да не станат емигранти е хубавата работа и добрата реализация, а за 8% - малки деца или внуци. Сред изброените причини са също възрастни роднини, любов към България, желание за развитие в нашата страна, страт от неизвестното, по-спокоен живот в родината.

22% от анкетираните обявяват, че имат познат и роднина, който се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България. 

52% от българите смятат, че е престижно да се работи в чужбина, а 33% са на противоположното мнение. Сред най-младите е най-голям делът на тези, които твърдят, че да се работи зад граница е престижно.
83% посочват, че е престижно да се учи в чужбина, а едва 8% са на противоположното мнение.

За 75% е престижно да се пътува често в чужбина. 12% смятат, че не е престижно.

Над половината (56%) от българите посочват, че хората, завършили в чужбина, имат по-добри възможности за реализация в България, а едва 4%  смятат, че имат по-лоши възможности. 24% са на мнение, че имат същите възможности като получилите образование в България.

На въпрос „Според вас лично животът в чужбина лесен ли е, или не е лесен?“, 14% посочват, че е лесен, а 71% са на противоположното мнение.

31% посочват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от тези, които живеят в нашата страна, докато 44% не са на мнение, че са по-щастливи.

Според социалния изследовател Евелина Славкова темата за емиграцията в чужбина винаги се приема с особена чувствителност в нашето общество.

„Две основни психологически рамки могат да бъдат очертани по отношение на емиграцията. От една страна, битува чувството, че тези хора са „прокудени“ от България, търсещи препитание извън страната. Другата психологическа рамка е свързана с формираното желание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и т.н. Твърда е вярата, че там е по-добре“, коментира проучването тя.

По думите на Славкова и двете призми битуват успешно и не си противоречат.

Проучването показва две основни неща.

Финансовата подкрепа на хората в чужбина задържа хора, особено по-младите, които иначе посочват, че биха заминали за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е особено ценна. Тук идва и един от големите и травмиращи психологически ефекти за някои български емигранти – да гледат възрастни хора в чужбина, а не собствените си родители.

Второто нещо, което показва проучването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което често се възпитават децата и е част от втората психологическа рамка.