Кой трябва да покрие здравните вноски на хората в неплатен отпуск?

"В досегашната ситуация в Кодекса на труда има неплатен отпуск в две хипотези. Едната е по желание на работника, тогава един месец в сегашната ситуация се зачита за осигурителен стаж. Този един месец здравните вноски също са за сметка на самото лице, когато самото то пожелае неплатения отпуск. Има и друга хипотеза - когато този неплатен отпуск е със заповед на работодателя. В случаи, в които става дума за престой и непредвидими мерки, свързани с производствения процес", посочи в ефира на Bulgaria ON AIR председателят на социалната комисия в парламента д-р Хасан Адемов.

По думите му има и трета хипотеза - в нея нито самото лице, нито работодателят са виновни за това, че предприятието е затворено.

"Става дума за случаите, в които със заповед на държавния орган, в случая със заповед на министъра на здравеопазването заради локдауна, предприятието е затворено. В този случай сегашната ситуация е променена в условията на локдаун. Този един месец е удължен на два месеца, тоест 60 работни дни се признават за трудов и осигурителен стаж, но в рамките на тези два месеца работодателят и работникът трябва да платят здравните осигуровки сами", коментира Адемов.

По думите му сумата, която трябва да се плати, е 26 лв. на месец и се отнася до 36 хиляди лица, които получаваха средства по мярката „Запази ме“.

Д-р Адемов поясни, че това не се отнася до хората с прекъснати здравноосигурителни права.

„Голямото разочарование в момента се състои в това, че има неравнопоставеност. За тези 90 дни бяха приети нови промени в Закона за извънредното положение, които увеличават досегашните 60 дни до 90 дни. За тях държавата признава осигурителен стаж, но не признава здравните права", подчерта експертът.

Той смята, че казусът може да бъде изчистен между първо и второ четене на закона и плащането да е за сметка на държавния бюджет.

Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването припомни, че много хора загубиха работата си и са спрели да плащат здравни вноски. Той потвърди, че много от българите, които се завърнаха от чужбина, са с прекъснати здравни осигуровки.

С 32% са нараснали лицата без здравни вноски за една година, които от 520 хиляди са се увеличили до 700 хиляди и това е бройката на българите с прекъснати здравноосигурителни права.

"Мерки в тази посока не бяха предприети. Много хора остават с прекъснати здравни права и то в разгара за един епидемичен процес. Те нямат достъп до никаква медицинска помощ. Дори до личния си лекар, там ако отидат на преглед - отново трябва да го заплатят", разкри д-р Кацаров.

Той смята, че това се отнася до няколкостотин лева и не е проблем за държавата да ги плати, след като в НЗОК има над 5 млрд. лева.

Той е изненадан от упорството да не бъде решен този проблем.

"Той не е по вина на работодателя, нито по вина на работника. Най-вероятно и смяната в управлението на министерството е изиграла роля, но това пък не може да оправдае Народното събрание. Те също имат отговорност. Не виждам политиците да коментират проблеми, които се видяха в здравната система“, е мнението на представителя на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Д-р Стойчо Кацаров предупреди, че това не е добра новина, защото в една бъдеща пандемия отново „ще се окажем неподготвени, ако не си направим изводите".

Той смята, че не са осигурени необходимият брой ваксини и това е причината за недоверието на част от хората да се ваксинират, както и липсата на организация за ваксинация.

Колко трябва да плати държавата за хората, които са по принуда в неплатен отпуск? Как е уредена процедурата за българите, които се прибират от Великобритания?  Защо не се обсъждат проблеми и не се предлагат решения за третата вълна от коронавирусната пандемия? Защо някои хора не искат да се ваксинират?

Вижте целия разговор във видеото на Bulgaria ON AIR.