Заетите в България намаляват до 3,1 млн. в края на 2020 г.

Негативните ефекти върху трудовия пазар в България заради породените от коронавируса блокади и рестрикции са се засилили още повече в края на миналата година. Заетостта в страната се сви драстично още през летните месеци, а втората блокада и затворените бизнеси през есента са влошили още този параметър. Това се вижда от данните на Националния статистически институт (НСИ) за заетостта през четвъртото тримесечие на годината, когато властите наложиха втора блокада и бяха затворени отново много икономически сектори.

През октомври-декември 2020 г. общият брой на заетите лица намалява на годишна база с 3% до малко над 3,1 милиона души. Относителният дял на заетите на възраст 15 и повече навършени години е 52,9%.

През последните три месеца на годината в сектора на услугите работят 1,9 милиона, или 62,7% от заетите. В индустрията заетите са 963 хил. (30,8%), 204 хил. (6,5%) - в селското, горското и рибното стопанство. В сравнение със същото тримесечие на 2019 г. броят на заетите намалява във всички икономически сектори, но най-голямо намаление се наблюдава в сектора на услугите - със 74 хил., или c 3,6%. 

От всички заети 3,8% са работодатели, 6,8% - самостоятелно заети лица (без наети), 88,9% - наети лица, и 0,5% - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,1 милиона работят в частния сектор, а 659,4 хил. - в обществения.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. заетите  на възраст 15 - 64 навършени години са 3 милиона души. Коефициентът на заетост в тази възрастова група е 68,8 на сто.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 39 на сто.

Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 608.5 хил., или 65% от населението в същата възрастова група.

В края на миналата година безработицата в България е 5,2%, като се увеличава с 1,1 процентни пункта, отчита националната статистика. Броят на безработните през четвъртото тримесечие спада до 173 хил. души.

От всички безработни 13,9% са с висше образование, 51,4% - със средно, и 34,7% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2,3% за висше образование, 4,8% за средно образование и 15,1% за основно и по-ниско образование.

Ръстът в безработицата се дължи в по-голяма степен на увеличения брой на безработните с продължителност на безработицата до една година. През посочения период той се увеличава с 23.1 хил. и достига 88 хиляди. През октомври-декември 2020 г. продължително безработни (от една или повече години) са 85.1 хил., или 49,2% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0,4 процентни пункта и достига 2,6%, като при мъжете и жените увеличението е почти еднакво.

От общия брой на безработните лица 27.4 хил., или 15,8%, търсят първа работа.

Младежката безработица (15 - 29 навършени години) е 9,3%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. е по-висока с 2,6 процентни пункта.

През последните три месеца на 2020 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2,6 милиона. Икономически неактивните лица на 15 - 64 навършени години са 1,2 милиона., или 27,3% от населението в същата възрастова група.