Втората национална блокада у нас заради коронавируса от есента е донесла още негативи за трудовия пазар. Това ясно се вижда в статистиката за наетите по трудово правоотношение през последното тримесечие на годината, съвпадащо с новите ограничения заради пандемията, когато много бизнеси бяха затворени повторно.
От предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) става ясно, че наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на 2020 година продължават да намаляват на месечна и на годишна база. Най-засегнати продължават да са сферите на хотелиерството и ресторантьорството, търговията, преработващата промишленост – секторите, които пострадаха най-много от блокадите.
Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2020 г. намаляват с 20,8 хил., или с 0,9% спрямо края на септември 2020 г., като достигат 2,23 милиона души.
Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите се наблюдава в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 14,2%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7,3%, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 3%.
Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 1,0%, и „Образование“ - с 0,8%.
По икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 21 и 17,4%.
На годишна база в края на декември наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 60,3 хил., или с 2,6%. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 25,9 хил., „Преработваща промишленост“ - с 22,4 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 9,2 хил.,
Заради пандемията и острата нужда от кадри в здравната система най-голямо увеличение на наетите има в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 6,3 хил. Ръст има и при „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 6,2 хиляди.
В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 24,7%, „Култура, спорт и развлечения“ - с 5,5%, и в „Други дейности“ и „Преработваща промишленост“ - по 4,6%. Най-голямо увеличение е регистрирано в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 6,5%.
Средна брутна работна заплата общо за страната по месеци, НСИ
През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата се повишава до 1437 лв., като нараства с 4,7% спрямо третото тримесечие. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2020 г. е 1442 лв., за ноември - 1402 лв. и за декември - 1468 лева, показват данните на националната статистика.
Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 13,7%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 11,6%, и „Финансови и застрахователни дейности“ - с 6,8%. Най-значително намаление на заплатите е регистрирано в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 11,6%.
През октомври-декември 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 9,4% на годишна база. Най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ - с 22,4%, и в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Държавно управление“ - по 18,5%.
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през октомври - декември 2020 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ - 3 346 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 250 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 196 лева.
Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 787 лева; „Други дейности“ - 948 лева; „Селско, горско и рибно стопанство“ - 986 лева.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 13,1%, а в частния - с 8,1%.


Ралф Шумахер: Дайдет шанс на Никола Цолов във Формула 1
Папа Лъв призовава френските епископи да „се борят“ срещу сексуалното насилие от Църквата
Йотова: Българската позиция е час по-скоро преговори за мир в Украйна
ЦИК: Машинният отчет позволява резултатите да бъдат обработени по-бързо и точно
Един час повече сън: Кога връщаме часовниците назад
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Кремъл предупреди: Използването на Starlink за удари по Русия е безразсъдно
Предлагали на Папи Ханс да прави музика за предизборни кампании
Николай Попов: Не зная дали всички осъзнават каква трагедия е това!
Учителка се качи зад волана в Свищо с 2.4 промила алкохол в кръвта
Йотова: Речта ми в ООН беше приета изключително добре, думите ми са чути
преди 5 години Как няма да расте средната заплата като все повече са заетите в публичния сектор, където последно време на няколко пъти имаше увеличение на възнагражденията. И скоро ще има, "Ама ние трябва да вдигнем данъците.". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години В същото време се пробутват статии за това колко е изгодно човек в тия времена да се набута с ипотечен кредит САМО ЗАЩОТО лихвите били ниски ,да задлъжнява ,как спестяванията на хората да бъдат изхарчени и куп други манипулативни пропаганди в медиите ,платени разбира се от банки и всякакви контрагенти по веригата . отговор Сигнализирай за неуместен коментар