Втората национална блокада у нас заради коронавируса от есента е донесла още негативи за трудовия пазар. Това ясно се вижда в статистиката за наетите по трудово правоотношение през последното тримесечие на годината, съвпадащо с новите ограничения заради пандемията, когато много бизнеси бяха затворени повторно.
От предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) става ясно, че наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на 2020 година продължават да намаляват на месечна и на годишна база. Най-засегнати продължават да са сферите на хотелиерството и ресторантьорството, търговията, преработващата промишленост – секторите, които пострадаха най-много от блокадите.
Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2020 г. намаляват с 20,8 хил., или с 0,9% спрямо края на септември 2020 г., като достигат 2,23 милиона души.
Спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите се наблюдава в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 14,2%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7,3%, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 3%.
Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 1,0%, и „Образование“ - с 0,8%.
По икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 21 и 17,4%.
На годишна база в края на декември наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 60,3 хил., или с 2,6%. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 25,9 хил., „Преработваща промишленост“ - с 22,4 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 9,2 хил.,
Заради пандемията и острата нужда от кадри в здравната система най-голямо увеличение на наетите има в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 6,3 хил. Ръст има и при „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 6,2 хиляди.
В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 24,7%, „Култура, спорт и развлечения“ - с 5,5%, и в „Други дейности“ и „Преработваща промишленост“ - по 4,6%. Най-голямо увеличение е регистрирано в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 6,5%.
Средна брутна работна заплата общо за страната по месеци, НСИ
През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата се повишава до 1437 лв., като нараства с 4,7% спрямо третото тримесечие. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2020 г. е 1442 лв., за ноември - 1402 лв. и за декември - 1468 лева, показват данните на националната статистика.
Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 13,7%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 11,6%, и „Финансови и застрахователни дейности“ - с 6,8%. Най-значително намаление на заплатите е регистрирано в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 11,6%.
През октомври-декември 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 9,4% на годишна база. Най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ - с 22,4%, и в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Държавно управление“ - по 18,5%.
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през октомври - декември 2020 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ - 3 346 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 250 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 196 лева.
Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 787 лева; „Други дейности“ - 948 лева; „Селско, горско и рибно стопанство“ - 986 лева.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 13,1%, а в частния - с 8,1%.


Варненката Ива Стоянова спечели Европейския фестивал на шпага в Италия
Самолет се разби във Франция, 11 души загинаха
Хванаха за ден 39-ма шофьори с алкохол или наркотици
Мъж скочи от тераса и почина на място
Демерджиев: Има достатъчно доказателства за повдигане на редица обвинения по случая „Баба Алино“
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 1
Манчестър на Анди Бърнам е градоустройствен урок за Лондон
Изкуственият интелект може да оскъпи живота ти, без да разбереш защо
Европа има 6 млрд. причини за нов налог върху купувачите в интернет
Без дипломация, моля, ние сме американци
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Mercedes поиска от служителите си повече работа за... без пари
"Прогресивна България" настоява за одит на пенсионните разходи
Ралица Асенова с "факти и неудобни истини" за казуса "Петрохан"
Синдикатите не харесват бюджета, КНСБ готви протест
Двата икономически стълба, които поддържат Русия на Путин, може да се сринат
Арестуваха войника, заплашил Путин с преврат
преди 5 години Как няма да расте средната заплата като все повече са заетите в публичния сектор, където последно време на няколко пъти имаше увеличение на възнагражденията. И скоро ще има, "Ама ние трябва да вдигнем данъците.". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години В същото време се пробутват статии за това колко е изгодно човек в тия времена да се набута с ипотечен кредит САМО ЗАЩОТО лихвите били ниски ,да задлъжнява ,как спестяванията на хората да бъдат изхарчени и куп други манипулативни пропаганди в медиите ,платени разбира се от банки и всякакви контрагенти по веригата . отговор Сигнализирай за неуместен коментар